Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Ще помисля — много сериозно отговори Настя. — Знаеш ли, никога не съм разглеждала ситуацията откъм тази й страна. Ще се опитам да я видя с твоите очи.
— Аха — съгласи се Коротков, — и после не забравяй да споделиш изводите си. Интересно ми е какви ще бъдат. Къде да те закарам сега?
— Вкъщи. Трябва да наглеждам кученцето, защото в петък изгриза една чужда дисертация. Льошка замалко да го убие заедно с мен.
— Слушай, защо се тормозиш? Предай го в някоя ветеринарна лечебница, там да чака стопанина си.
— Я стига, ти да не си луд?! Какви ги говориш?!
Настя внезапно се чу отстрани и разбра, че почти крещи. „Виж ти, колко интересно — с любопитство си помисли тя. — Завчера мечтаех стопанинът на Момъка да си го прибере по-скоро. А днес вече съм готова да крещя на всеки, който ми предложи да се разделя с него. Все пак странно е устроен човекът“.
Глава 9.
Тя чувстваше, че от напрежението започва да я боли глава. Колко е трудно — едновременно да разговаряш с човека, като се стараеш да изглеждаш разумна и интелигентна, при това да правиш всичко възможно разговорът да се проточи, колкото може повече, и същевременно да се опитваш да видиш с неговите очи себе си и своята стая. Не му ли се вижда жалка тази спартанска обстановка? Достатъчно добре ли изглежда самата Женя, изправена ли седи на стола, красиво ли държи главата си? Интересно, дали Игор е забелязал изпепеляващия поглед на баща й, когато разбра, че тя дръзко нарушава установените от него правила на поведение и нормативите за външния й вид? Ами ако го е забелязал, как го е изтълкувал? Те вече обсъдиха всичко за тайнствения почитател и със съвместни усилия формулираха неговото описание. И точния цвят на косата, и ръста, и формата на носа и устните, и походката. Женя дори успя да обясни как той си извръща главата. Оказа се, че да си припомняш и описваш външността на човек, е доста досадна и продължителна работа, особено ако не разбираш разликата между светлокестенявия и тъмнорусия цвят на косата. Но рано или късно всичко свършва. А на Женя толкова не й се искаше Игор да си тръгне! Какво ли да измисли, за какво ли да го заговори, та да го задържи?
— Бих искала да ви се извиня — най-сетне се реши тя.
— За какво?
Игор седеше на стола до нейното бюро и си записваше в бележник всичко, което момичето разказваше за младежа, който й беше писал писмата, а Женя се бе настанила на крайчеца на дивана, като се стараеше да седи изправена, да не се прегърбва, така че фланелката добре да очертава бюста й. Искаше й се да преметне крак връз крак — тогава бедрата й щяха да изглеждат по-стройни, но пък щеше да й стане съвсем неудобно да седи и да поддържа нужната осанка.
— За сцената, която направи баща ми.
— Да си призная, аз нищо не съм забелязал — леко се усмихна Игор. — Според мен нямаше никаква сцена, баща ви дори не повиши тон.
— Това не е критерий. Той изобщо рядко повишава тон — колкото е по-ядосан, толкова по-спокойно говори. Разбирате ли, Игор Валентинович, татко ме възпитава много строго. Той не иска да пораствам и да ставам зрял човек, иска завинаги да остана малко момиченце, тогава той ще може да запази илюзията за собствената си младост. Нали големите деца не могат да имат млади родители. Съгласен ли сте?
— Безспорно. Само че тази мисъл хрумва на хора… — позасмя се Игор — меко казано, по-зрели. Не искам да ви обидя, Женечка, но вие все пак сте твърде млада, за да стигнете самостоятелно до тази мисъл. Или някой ви го е подсказал?
— Преди доста време гледах един филм, френски, казва се „Последната целувка“, с Ани Жирардо. Там се разказваше тъкмо за това. Спомняте ли си го?
— Не — поклати глава той, — не съм гледал този филм. Значи баща ви, ви кара да се обличате като ученичка и да носите плитка?
— Именно.
— А как реагира, когато не го слушате?
— Различно. Понякога просто се кара, случва се да ме наказва. Но аз се старая той да не научава. Така че не ме хваща често. И сега нямаше да научи нищо, ако Сергей Кузмич не беше ме издал.
— Тоест вие го лъжете? — уточни Игор.
— Старая се да не травмирам татко — поправи го Женя. — Щом толкова му се иска да оставам малка, готова съм да му угаждам, защото той е мой баща и аз искам да му доставям радост. Но в действителност съм голяма и искам всички останали хора да разбират това.
— Сигурно ви е много трудно — съчувствено каза той. — Постоянно да се преструвате, да не живеете така, както живеят всички млади момичета на вашата възраст. Той може да не ви позволи и да се омъжите, а?