Когато боговете се смеят

Дали разбира? Естествено. Но нима самата тя не страдаше през всичките последни години, докато живееше до човек, на когото бе нужна само като любовница и майка на детето му? Тя не е длъжна да се отчита пред Юра и Настя, какви са й те? Никакви, просто колеги на мъжа й (на бившия й мъж, между другото). Но сигурно не е прилично да ги изхвърли, нали те искрено се тревожат за Игор, отделили са време от почивния си ден, за да дойдат при нея. Алиса беше стопроцентово сигурна, че са дошли сами, по своя инициатива, а не по молба на Игор. Прекалено добре познаваше мъжа си, за да повярва, че той може да е споделил с някого своите преживявания. Та той дори с нея не споделяше. Всъщност именно това беше най-важното, заради което Алиса не искаше повече да живее с него.

Отначало всичко беше чудесно. Хубавец, умен, той толкова красиво я ухажваше, толкова лудо бе влюбен в нея, че Алиса си мислеше: трудно би намерила по-добър съпруг. Той искрено се зарадва, когато тя забременя, и беше изключително щастлив, когато се роди дъщеря им! Всяка свободна минута Игор прекарваше край детето, обожаваше го. Но с годините Алиса изведнъж разбра, че всъщност не знае нищо за човека, за когото се бе омъжила и от когото бе родила дъщеря. Докато Юлка беше съвсем мъничка, всички разговори се въртяха само около нея: как се е нахранила, колко е спала, защо е плакала. Те с упоение обсъждаха първите й тромави крачки и първите изопачени до неузнаваемост думи, нейните успехи в опознаването на света и на себе си в този свят. Докато Юлка да тръгне на детска градина, Алиса си стоеше вкъщи и когато Игор се прибираше, го заливаше с подробни описания за преживения ден на момиченцето. На три годинки дадоха детето на градина и скоро след това Алиса ясно осъзна, че Игор няма за какво да разговаря с нея. Той се прибираше късно, по това време Юлка вече спеше. В седем вечерта Алиса я вземаше от градината, в девет я слагаше да спи. За отчета за тези два часа беше напълно достатъчно времето, нужно за стоплянето и сервирането на вечерята. Самата вечеря и цялото останало време преминаваше в мълчание. Игор нищо не разказваше за своята работа, но това беше разбираемо — работата в криминалната милиция не е нещо, за което човек може да си бъбри в семейната кухня. Но въпреки това Алиса разбираше, че има неща, които мъжете непременно трябва да споделят с жените, ако смятат тези жени за близки и не са безразлични към тях. Игор обаче не говореше абсолютно нищо, нито дума. И което беше най-обидно — изобщо не се интересуваше от живота на самата Алиса, която работеше в престижна модна агенция. Тя се прибираше вкъщи, изпълнена с желание да разкаже на мъжа си за проблемите, успехите и неуспехите, за интригите на завистниците и за похвалата на самия Слава Зайцев, за овациите, с които са били посрещнати разработените от нея модели на вчерашното ревю, и за разочарованието, че никой не е обърнал внимание на малкото творческо откритие в последната й работа. Започваше да разказва, но виждаше, че Игор не я слуша. Че мисли за нещо свое, мислите му са някъде далече и ежедневието на жена му, нейните интереси и кариерата й изобщо не го засягат.