Когато боговете се смеят

Околович, естествено, не можеше да не забележи ослепително красивото момиче, още повече, че с неговите мънички третостепенни роли отдавна вече никой не му подаряваше цветя. Да, навремето, след триумфа на филма, в който той изигра своята първа и единствена в киното главна роля, имаше и цветя, и почитателки, и всичко, което съпътства славата на един млад красив актьор. Но оттогава мина много време, а вродените дефекти на характера му, съчетани със слабата воля и прекомерната любов към алкохола, постепенно сведоха актьорската му съдба до жалки незначителни епизоди на сцената на театъра, от който не го гонеха само от съжаление. А в киното изобщо престанаха да го канят. И само незнайно откъде взелата се красива малка блондинка с цветята, невероятната фигурка и изумителната кожа му напомни за някогашната му слава. Щеше да бъде наистина странно, ако Околович не се бе възползвал от случая. Така че веднъж след спектакъла, докато връчваше на кумира си поредния букет, Света почувства, че той слага някакво листче в ръката й.

Останалите до края на гастролите дни бяха сигурно най-щастливите в живота на Света Медведева. Когато Владимир си замина за Москва, се започнаха непрестанни телефонни обаждания — вярно, звънеше винаги тя, самият Околович кой знае защо не се напъваше да води с нея дълги романтични разговори за неземната любов и скорошната им среща. А срещата наближаваше — Света беше сигурна в това, защото оставаха само няколко месеца до завършването на гимназията, когато тя, свободна, самостоятелна и обичана от най-прекрасния мъж на света, ще пристигне в Москва и ще остане до него завинаги. Родителите й укорително клатеха глави, плащаха огромните телефонни сметки за любовното бъбрене на момиченцето си, но смятаха, че няма начин да повлияят на дъщеря си. Вярно, Светочка имаше недостатъци, но упорството й в стремежа към някаква цел явно не беше сред тях. Родителите гледаха на въпросната черта като на несъмнено достойнство, което сигурно щеше да помогне на дъщеря им да уреди сполучливо живота си. Виж, дето обратна страна на това достойнство беше фантастичният инат на Светлана — е, с това трябваше да се примиряват, неслучайно хората казват, че всички наши недостатъци са продължение на достойнствата ни.