Ужас [bg]

— Не за дълго, сър Джон — докладва Стивън Семюъл Стенли.

Потрепнах при тези думи, произнесени пред пациента — в присъствието на умиращите ние, лекарите, обикновено изказваме прогнозите си на латински и с равен глас — но веднага се досетих, че ескимосът едва ли разбира английски.

— Обърнете го по гръб — нареди сър Джон.

Изпълнихме внимателно заповедта и въпреки мъчителната болка, която сигурно изпитваше прошареният туземец, който беше останал в съзнание през цялото време, докато проучвахме раната, той не издаде нито звук. Погледът му беше вперен в лицето на водача на нашата експедиция.

Сър Джон се наведе над него и извика, произнасяйки думите бавно и на висок глас, сякаш говореше на глухо дете или идиот:

— Кой… си… ти?

Ескимосът продължаваше да гледа сър Джон.

— Как… се… казваш? — извика сър Джон. — Кое… е… твоето… племе?

Умиращият не му отговори.

Сър Джон поклати глава и на лицето му се изписа отвращение, макар че не бях сигурен дали причината е зейналата рана на гърдите на ескимоса или упоритото мълчание на туземеца.

— Къде е другият туземец? — обърна се сър Джон към Стенли.

Моят началник, чиито ръце бяха заети със затискането на раната и поставянето върху нея на окървавени превръзки, с които се надяваше, ако не да спре, то поне да забави постоянното кръвотечение от дроба на дивака, кимна в посока към завесата на нишата.

— Доктор Макдоналд е с нея, сър Джон.

Сър Джон бързо се скри зад завесата одеяло. Чух някакво мънкане, няколко несвързани думи, след което водачът на експедицията ни се появи отново, отстъпвайки заднешком, а лицето му беше толкова зачервено, че се уплаших да не би нашият шейсет и една годишен командир да е получил удар.

След това почервенялото лице на сър Джон пребледня от шока.

Със закъснение осъзнах, че младата жена сигурно е била гола. Няколко минути преди това бях надникнал през малката пролука покрай завесата и видях как, когато Макдоналд й прави знак да си свали връхната дреха — парката от мечешка кожа, — девойката кимна, свали тежкото облекло и се оказа, че под него не носи нищо от кръста нагоре. Тогава бях зает с умиращия мъж на операционната маса, но си помислих, че този метод за съхраняване на телесната топлина под широката кожена дреха е доста разумен и много по-ефективен от многопластовите вълнени дрехи, които носехме всички ние от отряда на клетия лейтенант Гор. Голото тяло под животинската козина може само да се затопли, когато е студено, и само да се охлади при нужда, като например при голямо напрягане, защото потта бързо попива в козината на вълчата или мечешката кожа. Вълнените дрехи, които носехме ние, англичаните, почти веднага подгизваха от пот, никога не изсъхваха напълно, изстиваха бързо, когато спирахме да вървим или да дърпаме шейната, и губеха до голяма степен топлоизолиращите си свойства. Когато се върнахме на кораба, аз бях сигурен, че носим почти два пъти по-тежки дрехи на гърбовете си, отколкото когато го напуснахме.