![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Капитан Крозиър се усмихна на думите ми.
— Може би не трябва да вярваме на всяка история, която разказват старите моряци, доктор Гудсър.
— Да, сър. Разбира се, че не трябва, сър.
— Това е всичко, господин Гудсър — каза сър Джон. — Ще ви повикаме отново, ако имаме повече въпроси.
— Да, сър — отвърнах аз и се обърнах уморено, за да се отправя обратно към лазарета.
— А, доктор Гудсър — обади се командир Фицджеймс, преди да изляза през вратата на каютата на сър Джон. — Аз имам един въпрос, макар че адски ме е срам да си призная, че не знам отговора. Защо белите мечки се наричат Ursus maritimus? Надявам се, че не е защото обичат да ядат моряци.
— Не, сър — отвърнах аз. — Предполагам, че името е дадено на арктическата мечка, защото тя е по-скоро морски бозайник, отколкото сухоземно животно. Чел съм материали, в които се споменава, че бели мечки са били засичани на стотици мили навътре в морето, а капитан Мартин от „Ентърпрайз“ ми каза, че макар бялата мечка да напада изключително бързо на сушата или леда — като достига скорост от повече от двайсет и пет мили в час, — тя е един от най-силните плувци в океана, способна е да преплува шейсет или седемдесет мили без почивка. Капитан Данърт каза, че веднъж корабът му е плавал с осем възела при попътен вятър, далеч от всякаква земя, а две бели мечки го следвали неотстъпно в продължение на десет морски мили, че и повече, след което просто се отказали и заплували към плаващите в далечината ледени блокове със скоростта и лекотата на бял кит. Оттам и названието — Ursus maritimus — бозайник, да, но най-вече морско създание.
— Благодаря ви, господин Гудсър — каза сър Джон.
— Няма защо, сър — отвърнах аз и излязох.
4 юни 1847 г., продължение…
Ескимосът умря само няколко минути след полунощ. Само че преди смъртта си проговори.
По това време аз спях, облегнал гръб на стената в лазарета, но Стенли ме събуди.
Прошареният старец, който лежеше на операционната маса, движеше ръцете си, сякаш се опитваше да плува във въздуха. Кръвотечението от пробития му дроб се беше усилило и кръвта се стичаше по брадичката върху превързаните му гърди.
Докато усилвах светлината на фенера, ескимоското момиче се надигна от ъгъла, където спеше, и тримата се наведохме над умиращия мъж.
Старият ескимос сви пръста си и го мушна в гърдите си, съвсем близо до дупката от куршум. При всяко издишване навън бликваше още яркочервена артериална кръв, но звуците, придружаващи кашлицата му, можеха да бъдат само думи. Използвах парче тебешир, за да ги запиша върху плочата, която двамата със Стенли използваме за общуване, когато пациентите ни спят.
— Ангаткут тукурук! Куарубвичук… ангаткут туркук… Панига… туунбак! Таник… налуабмю тукутаясирук… умиякпак тукутаясирук… нанук тукуткаа! Панига… туунбак нанук… анганткут кукурук!
След това кръвотечението се усили дотолкова, че той вече не можеше да говори. Кръвта бликаше от устата му като фонтан и го задавяше и въпреки че двамата със Стенли го повдигнахме, опитвайки се да му помогнем да прочисти дихателните си пътища, той вдишваше само кръв. След няколко секунди ужасни мъчения гърдите му престанаха да се повдигат, той се отпусна в ръцете ни и очите му се изцъклиха. Стенли и аз го положихме на масата.
— Внимавай! — извика Стенли.
В първия момент не можах да разбера предупреждението на другия лекар — старецът лежеше мъртъв и неподвижен, когато се наведох над него не можах да открия нито пулс, нито дихание, — но след това се обърнах и видях ескимоската.
Тя беше взела един от окървавените скалпели от работната ни маса и се приближаваше към нас, вдигайки оръжието. Веднага разбрах, че тя не ми обръща никакво внимание — погледът й беше вперен в мъртвото лице и гърдите на мъжа, който можеше да е неин съпруг или баща, или брат. През онези няколко секунди в моето съзнание на човек, който не знаеше нищо за обичаите на езическото й племе, се изредиха безброй безумни образи — момичето изрязва сърцето на мъжа, може би за да го погълне в някакъв ужасяващ ритуал, или избожда очите на мъртвеца, или отрязва един от пръстите му, или просто добавя нови белези към мрежата от стари, която покриваше тялото му като моряшка татуировка.