![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
— Щ-ще се върна в по-подходящо време — рече, заеквайки, сър Джон, докато отстъпваше назад покрай нас.
Капитан сър Джон Франклин изглеждаше разтърсен, но нямаше как да знам дали причината беше голотата на жената или нещо друго, което беше видял в нишата на лазарета. Той напусна помещението, без да каже нищо друго.
Малко по-късно Макдоналд ме извика в нишата. Момичето — млада жена, както бях забелязал, макар да бе научно доказано, че самките в дивашките племена достигат пубертет много по-рано от младите дами в цивилизованите общества — беше облякла грамадната си парка и панталоните от тюленова кожа. Самият доктор Макдоналд изглеждаше развълнуван, почти разстроен, и когато го попитах какъв е проблемът, той даде знак на ескимоската да отвори устата си. После повдигна фенера и едно изпъкнало огледалце, за да може да фокусира по-добре светлината, и аз видях със собствените си очи за какво става въпрос.
Езикът й беше ампутиран близо до основата му. Видях — и Макдоналд потвърди, — че беше оставено достатъчно от него, за да може да преглъща и да яде криво-ляво повечето храни, но й беше напълно невъзможно да произнася всякакви сложни звуци, ако ескимоският език изобщо би могъл да се нарече сложен. Белезите бяха стари. Осакатяването не беше извършено наскоро.
Признавам, че се отдръпнах ужасено назад. Кой би могъл да причини това на едно дете — и защо? Но когато използвах думата „ампутация“, доктор Макдоналд тихо ме поправи:
— Погледнете отново, доктор Гудсър — рече той почти шепнешком. — Това не е прецизна хирургическа ампутация, не е извършена дори с някой примитивен инструмент като каменен нож. Езикът на горката девойка е бил отхапан още когато е била съвсем малка — и то толкова близо до основата, че в никакъв случай не е могла да го направи сама.
Отстъпих назад от жената.
— Има ли някакви други осакатявания? — попитах аз, преминавайки по навик на латински. Бях чувал за варварските обичаи на Черния континент и сред мохамеданите, чиито жени бяха подлагани на грубо обрязване, което бе пародия на еврейския обред при мъжете.
— Никакви други — отвърна Макдоналд.
Тогава си помислих, че съм разбрал погрешно причината за внезапното пребледняване на сър Джон и явния му потрес, но когато попитах Макдоналд дали е споделил тази информация с нашия командир, лекарят ме успокои, че не е. Сър Джон беше влязъл в нишата, бе видял ескимоското момиче без дрехи и веднага беше излязъл притеснено навън. След това Макдоналд започна да ми описва резултатите от бързия физически преглед на нашата пленница или гостенка, но двамата бяхме прекъснати от доктор Стенли.
Първата ми мисъл беше, че ескимосът е умрял, но се оказа, че причината не е тази. Един моряк беше пристигнал, за да ме извика на доклад пред сър Джон и другите капитани.
Сър Джон, командир Фицджеймс и капитан Крозиър явно останаха разочаровани от моя доклад за известните ми обстоятелства около смъртта на лейтенант Гор и макар че обикновено това щеше силно да ме разстрои, в този ден — може би заради ужасната ми умора и психологическите промени, които бяха настъпили по време на пътуването ми с отряда на лейтенант Гор — разочарованието на моите командири изобщо не ме притесни.
Първо докладвах за състоянието на нашия умиращ ескимос и любопитния факт за липсващия език на момичето. Тримата капитани го обсъдиха с приглушени гласове, но единствените въпроси бяха зададени от капитан Крозиър.
— Знаете ли защо някой би й причинил това, доктор Гудсър?
— Нямам представа, сър.
— Възможно ли е да е било извършено от някое животно? — продължи да настоява той.
Поколебах се. Тази мисъл не ми беше хрумвала.
— Възможно е — отвърнах най-накрая аз, макар да ми беше много трудно да си представя някой арктически месояден звяр да изяде езика на дете, но да го остави живо. И все пак беше добре известно, че тези ескимоси живееха с диви кучета. Самият аз ги бях видял в залива Диско.
Нямаха никакви други въпроси относно двамата ескимоси.
След това поискаха подробности за смъртта на лейтенант Гор и съществото, което го беше убило, и аз им казах истината — че се опитвах да спася живота на ескимоса, който се беше появил от мъглата и беше застрелян от редник Пилкингтън, и че бях вдигнал очи едва в последния момент, непосредствено преди смъртта на Греъм Гор. Обясних им, че заради гъстата мъгла, виковете, привлеклия вниманието ми изстрел от мускет и съобщението, че пистолетът на лейтенанта е гръмнал, ограничаващата видимостта ми шейна, до която бях коленичил, и бързите движения на хората и светлината, не бях съвсем сигурен какво точно съм видял; зърнал бях само как грамадната бяла фигура обгърна злочестия офицер, пистолетът му проблесна, разнесоха се нови изстрели и после мъглата отново покри всичко.