Ужас [bg]

Когато двамата със Стенли съблякохме ранения ескимос гол, аз си припомних, че на гърдите му висеше амулет от плосък, гладък камък, по-малък от юмрука ми, с формата на бяла мечка — като че ли камъкът не беше обработван, а в естественото си състояние очертанията му до съвършенство съвпадаха с дългата шия, малката глава и силните крака на звяра, устремен напред. Бях забелязал амулета на леда, когато преглеждах раната на мъжа, но изобщо не му бях обърнал внимание.

Куршумът от мускета на редник Пилкингтън беше влязъл в гърдите на туземеца на по-малко от инч под амулета, беше пробил плътта и мускула между третото и четвъртото ребро (като по-горното от двете беше променило леко траекторията му), беше преминал през левия му бял дроб и беше заседнал в гръбначния стълб, повреждайки множество нервни влакна там.

Не можех по никакъв начин да го спася — от предишния преглед знаех, че всеки опит да извадя мускетния куршум щеше да причини незабавна смърт, а аз не бих могъл да спра вътрешното кръвотечение в дроба — но направих всичко, което зависеше от мен, като наредих да отнесат ескимоса в онази част от лазарета, която двамата с доктор Стенли бяхме отредили за операционна. Вчера в продължение на половин час след завръщането ми на кораба двамата със Стенли изследвахме раната отпред и отзад с инструментите си и рязахме енергично, докато не открихме местоположението на куршума в гръбнака му и не потвърдихме нашата прогноза за неизбежната му смърт.

Но необичайно високият, здраво сложен сивокос дивак все още не се е съгласил с прогнозата ни. Той продължава да живее. Продължава да диша измъчено с пробития си, окървавен дроб, като непрекъснато кашля кръв. Продължава да ни гледа със смущаващо светлите си — за ескимос — очи, проследявайки всяко наше движение.

Доктор Макдоналд от „Ужас“ пристигна и по предложение на Стенли отведе втория ескимос — момичето — за преглед в задната ниша на лазарета, която беше отделена от нас чрез одеяло, използвано вместо завеса. Според мен доктор Стенли не толкова държеше на прегледа на момичето, колкото искаше по-скоро да я махне от лазарета по време на кървавото ни проучване на раната на нейния съпруг или баща… макар че нито пациентът ни, нито момичето изглеждаха притеснени от кръвта или раната, която би накарала всяка лондонска дама — и голяма част от студентите по медицина — да припаднат.