Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Част от колекцията на чичо Уилям — каза Спейт и посочи на Кармайн едно кресло да седне. — Рубенс, Веласкес, Пусен, Вермеер, Каналето, Тициан. Ако трябва да сме точни, колекцията принадлежи на университета „Чъб“, но ние имаме право да забавим изпълнението на завещанието и честно казано ни харесва да ги гледаме.
— Не мога да ви виня — отвърна Кармайн и докато полагаше задните си части върху кафявата кожена тапицерия, се чудеше дали някога е била осквернявана с толкова евтина материя като тази на панталоните му.
— Доколкото разбрах — каза Роджър Парсън младши и кръстоса тънките си елегантни крака един върху друг, — „Хъг“ е станал епицентър на расови демонстрации.
— Да, господине, такива има винаги, когато времето е поносимо.
— Защо не направите нещо по въпроса?
— Последния път, когато направих справка с Конституцията, господин Парсън, тя позволяваше демонстрациите, включително и расовите — обясни Кармайн с неутрален тон. — Ако възникнат безредици, можем да се намесим, иначе не. И смятаме, че не е уместно да използваме политиката на твърдата ръка, защото точно тя може да предизвика безредици. Конфузно е за „Хъг“, но служителите му не са тормозени, когато влизат и излизат.
— Трябва да признаете, лейтенант, че през последните два месеца и половина полицията на Холоуман не ни е направила блестящо впечатление — каза Спейт през стиснати устни.
— Убиецът май ви води с няколко обиколки. Може би е време да се обърнете към ФБР.
— Консултираме се с ФБР редовно, господине, уверявам ви, но и на ФБР не им достигат улики като на нас. Помолили сме всички щати за подробности от подобни престъпления, но без резултат. През последните две седмици например проверихме правомощията и работните места на няколкостотин учители по заместване и пак ударихме на камък. Нищо, което може да ни подскаже как да разплетем случая, не е пренебрегнато.
— Не разбирам — заяде се Парсън — защо той е още на свобода! Би трябвало да имате някакви предположения кой е извършителят!
— Полицейската методология зависи от мрежата от връзки обясни Кармайн, който си беше помислил какво ще говори по време на дългото си пътуване. — При нормални обстоятелства има цяла група заподозрени, независимо дали говорим за убийство, за грабеж, или за продажба на наркотици. Всички ние, полицаи и престъпници, се познаваме. Ние, полицаите, водим разследванията си по добре утъпкани пътеки, защото така се получава най-добре. Хората на моето ниво са отдавна в тази професия и са развили доста добри инстинкти кой би могъл да бъде престъпникът. Убийствата стават по определени модели, имат си почерк. Грабежите също имат модели и почерк. Те ни отвеждат при този, който го е извършил.
— Това убийство има и модел, и почерк — каза Спейт.
— За друго ви говоря, господин Спейт. Този убиец е призрак. Отвлича момичета, но не оставя никаква следа. Никой никога не го е виждал. Изглежда, никое от момичетата не го е познавало. Веднага щом разбрахме, че преследва жертви с карибски произход и имахме възможност да предпазим всички момичета от този тип, той се пренасочи към мулатка с баща чернокож от Кънетикът и майка бяла жена от Пенсилвания. Същият физически тип момиче, но с друг етнически произход. Отвлечена е от централна гимназия с хиляда и петстотин ученици. Почеркът му се променя и по други начини, които нямам право да ви кажа. Но мога да ви уведомя, господа, че не сме мръднали оттам, където бяхме преди два месеца и половина. Защото нямаме мрежа от връзки. Той не е професионален убиец, а анонимно нищо. Призрак.
— Дали няма криминално досие с други престъпления? Изнасилване може би?
— И това проверихме, господин Парсън, и то най-внимателно. Според мен е едновременно и убиец, и изнасилвач, може дори изнасилването за него да е по-важно от умъртвяването и да убива само, за да запуши устата на жертвата. Лично аз съм прегледал стотици досиета, за да търся изнасилвач, който може да е вдигнал летвата. Но нито един от обвинените или осъдените за изнасилване не съвпадаше с нашия човек. Тогава проверих случаите, в които момичето или жената са оттеглили жалбите си — това се случва често. Разглеждах снимки на момичета, четох описания на изнасилванията им, но инстинктите ми не проговориха. А ако бях попаднал на него, съм сигурен, че щяха да ми подскажат.