Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Последва изненадано мълчание, а после Донатиен Маршан продължи:
— Не го предлагаш сериозно. Не и него. Би трябвало да има друга алтернатива… Разбирам… — Той въздъхна примирено. — Кога?… И трябва да съм аз, така ли?… Добре тогава. — Успя да придаде на гласа си някаква твърдост. — Незабавно ще му дам разпореждания. Цената е същата, нали?
И разговорът приключи. Тримата не помръдваха и не проговаряха. Изведнъж въздухът им се видя тежък — гъста смесица от специфичната миризма на телата им. Сорая долови бавните удари на сърцето си. Да подслушваш нечий разговор, който изведнъж се завърта около твоето име, не беше лесна работа.
— Какво мислите? — попита леко задъхано Амун.
— Струва ми се, че на Маршан му поръчаха да се свърже с наемен убиец.
— Съгласен съм — кимна Арон. — Амун?
Египтянинът гледаше през стъклото на ситроена, без да си прави труд да отговори.
— Ето го — посочи той Маршан, който излезе от сградата, седна в черното си беемве и потегли.
Докато Арон потегляше подире му, той добави:
— Надявам се, че и на двамата вече ви мина апетитът.
Федералната полиция наистина издирваше Борн, само че търсеха човека с това име и с външността на мъжа от неясната снимка, получена по факса, която разнасяха из залата за международни полети на летището в Богота. А той вече не съществуваше.
— Не се тревожи — успокоително каза на Вегас Борн, седнал в инвалидната количка. — Търсят мен, а не теб или Рози.
— „Северий Домна“ имат връзки във всички…
— В този случай — прекъсна го Борн — много се съмнявам, че ще искат да намесят полицаите. Ще предизвикат твърде много въпроси.
И въпреки това, докато Вегас буташе количката към чакалнята, от него се излъчваше повече нервна енергия, отколкото от слънцето топлина, нещо, което можеше да се окаже проблем, макар че от каква величина Борн не можеше да предвиди, тъй като ченгетата надушват страха от километри.
Отидоха в чакалнята за пътниците от бизнес класата и той подаде билетите на стюардесата — стройна, мургава млада жена, която лично им показа къде е най-свободното място за количката, а после отиде да им повика сервитьор. Очевидно да те възприемат като инвалид си има някои предимства, помисли си Борн, но в момента най-голямото щеше да бъде, ако дегизировката му попречи на полицията да го открие.
Когато сервитьорът се появи, Борн поръча на Вегас алкохол за успокоение на нервите, Рози сама си поръча нещо, а Борн не поиска нищо за себе си.
— Само веднъж да видя дон Фернандо и ще се почувствам добре — каза Вегас.
— Спри да се оглеждаш — поръча му Борн. — Гледай в мен. — Той се обърна към Рози. — Хвани го за ръката и не го пускай при никакви обстоятелства.
Рози не беше казала нищо, откакто слязоха от самолета, но той не усещаше страх у нея. Вътрешната й увереност, че Вегас ще я предпази, каквото и да става, като че ли й осигуряваше защита в опасната ситуация, в която се намираха.
Щом тя се хвана за Вегас, той видимо се успокои, при това точно навреме, тъй като в залата влязоха двама полицаи и започнаха да разпитват момичетата на рецепцията. И двете поклатиха отрицателно глава, но ченгетата все пак решиха да пообиколят помещението.
Вегас още не ги беше видял, но Рози ги забеляза. Погледите им с Борн се срещнаха. Той се засмя, сякаш тя току-що си е направила някаква шега с него. Тя схвана и също се изсмя.
— Какво има? — попита Вегас. — Какво, по дяволите, е толкова смешно?
— След минута-две оттук ще минат две ченгета. — Страхът отново се появи по лицето на колумбиеца. Беше селски човек, който не се чувстваше добре в теснотията на големия град, а тук нямаше и къде да се бяга.
Почти беше преполовил питието си. Костите на черепа му изпъкнаха под внезапно пребледнялата кожа, сякаш е мъртвец. В опит да го разсее Борн започна да го разпитва за работата му на нефтеното находище — за началото, когато още е учел занаята и опасността е била най-голяма. Той се оживи, точно както Борн се надяваше. Очевидно обичаше работата си и я познаваше в детайли. Междувременно Рози го слушаше така съсредоточено, сякаш самата тя е инженер–геолог.