Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Да не се препъне, да не се подхлъзне…
Лавата вече се стичаше навсякъде около него, капеше като едри капки дъжд, но на всеки завой той бе на няколко сантиметра пред нея.
И тогава се появи последното стълбище и Джак рискува да се усмихне… и се подхлъзна, и се просна тромаво по корем, сграбчил Стълба с всички сили; заплъзга се надолу по предпоследния участък, все така преследван от гладната за плътта му лава.
Опита се да се изправи, падна, погледна назад… и видя, че лавата всеки миг ще докосне стъпалата му… и изведнъж два чифта ръце внезапно го сграбчиха и го дръпнаха от нея.
Зоуи и Астро.
Понесоха го по последното стълбище миг преди лавата да потече по него, хвърлиха го на широката каменна плоча и скочиха след него точно когато цялото последно стълбище бе напълно залято от лавата.
Вече и четирите външни кули на лабиринта блестяха в червено, зрелищно осветени от стичащата се по лъкатушещите канали лава.
Джак се свлече до стената на кратера, на безопасната пътека, задъхан, пъшкащ и стиснал Третия стълб на Машината.
— Докопах я тая малка гадинка.
Десет минути по-късно, след като дойде на себе си, Джак стана, облече си якето и подхвърли Третия стълб на Вълка.
— Пречисти го. Това нещо трябва да бъде положено на мястото му пет минути след полунощ.
Без да чака отговор, отиде при Лили и Зоуи и тримата тръгнаха към отсрещната страна на кратера.
— Да видим какво ще включва полагането на този Стълб.
След като Стълбът бе пречистен във Философския камък, екипът на Вълка (сведен вече до единадесет души — седем от ГЕСГ плюс Вълка, Рапирата, Астро и магьосника) побърза да ги настигне.
Всички тръгнаха по пътеката, която заобикаляше катраненото езеро. Тя свършваше при стръмно стълбище, което водеше към тъмно, подобно на тунел съоръжение, минаващо през стената на кратера.
Джак, Лили и Зоуи стъпиха на горната площадка на стълбището и се загледаха към тунела.
През него в далечината се виждаше огромната маса на обърнатата бронзова пирамида на Върха.
Самият тунел бе тъмен и притихнал, приличаше на тунел на метро. Каменните му стени и високият таван бяха неравни, тук-там с издутини. Навсякъде имаше черни ниши и кътчета; над основния път имаше подобно на балкон ниво.
— Тази изпъкналост не е естествена — отбеляза Джак. — Тунелът нарочно е построен така…
На равни разстояния по дължината на тунела имаше каменни драконови глави. Бяха великолепно изваяни, високи около метър и половина и се издаваха от стените, сякаш замръзнали насред атака; огромните им челюсти бяха зловещо разтворени.
— Дракони? — Вълка се намръщи.
— На мен ми приличат по-скоро на змии — рече Лили. — Да, змии. Виждате ли издутините по стените? Това са телата им.
— Права си… — Рапирата изглеждаше изненадан, че Лили може да е така наблюдателна.
Наистина беше права. Тунелът бе направен така, че телата на змиите сякаш се виеха около целия проход и го стискаха, създавайки всички тъмни кътчета и ниши.
Джак спря насред крачка.
Преброи главите.
Общо осем на брой.
— Осем глави… — прошепна той. — Змия с осем глави. Орочи… Залата на Орочи в Йоми… Ох, мамка му! Лили, Зоуи, прикрийте се! Веднага!
Без изобщо да чака отговор, сграбчи Лили и забута Зоуи пред себе си, като ги прикриваше с тялото си, след което ги запрати зад една от главите миг преди целият тунел да заехти от стрелбата от поне десетина тъмни ниши на горното ниво.
Трима от единадесетчленната група на Вълка от ГЕСГ бяха покосени на място, надупчени на решето, убити моментално.
Други двама се загърчиха конвулсивно, улучени от втория порой куршуми отгоре — куршуми, изстреляни от гарнизона на японските специални части, настанен в тунела, в това тясно гърло, на идеалното място за засада.
Джак си беше спомнил прехванатото японско предаване, което бе чел преди няколко дни: „Кажете на гарнизона в Йоми да остане на позицията си в залата на Орочи“.
Този тунел с неговото масивно изображение на осмоглавата змия бе Залата на Орочи, а адският подземен пейзаж — Йоми.
„По дяволите!“
Осъзна също, че японците е трябвало страшно много да се сдържат, за да не убият двамата разузнавачи, които бе пратил тук преди. Ако го бяха направили, щяха да се издадат, а те бяха натоварени с по-важна задача — да хванат в засада групата на Джак, ако се добере дотук, и да я унищожат веднъж завинаги.