Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Отключи жабката и извади регистрационните документи на мустанга и талона за собственост. И двете бяха на негово име — с точния му адрес и номера на социалната му осигуровка. „Господи, има ли нещо, което тези хора да не знаят за мен?“ — запита се той. Формулярът за промяна на собствеността съдържаше едно-единствено име: Марселус Рохас Диего Махур. Нито следа от тайнствения му клиент…
Качи се в отделението за хемодиализа и бързо се насочи към бокса на Рейчъл. Край леглото седеше Мати, която го зърна през стъклото и безмълвно поклати глава. Промяна в състоянието на момичето нямаше. Стомахът му се сви от отчаянието, изписано върху лицето на сестра му.
Обърна се и влезе в стаята на дежурните. Оказа се, че Джени Марш е в операционната и ще се освободи късно следобед, тъй като има четири насрочени една след друга операции. Явно щяха да се видят едва вечерта в осем, според уговорката.
Отново надникна в бокса на Рейчъл. Момичето лежеше безжизнено, почти мъртво. Майка му на стола до леглото беше напрегната до крайност, с горчиво стиснати устни. Вътре се намираше и един мъж с осанка на благородник, прошарена коса и старомодни тънко оформени мустачки. Той се обърна и го поздрави с кратко кимване. Мати го представи. Това беше доктор Роналд Стански, личният лекар на Рейчъл.
Стиснаха ръцете си и докторът каза:
— Току-що обяснявах на госпожа Дюк, че имам известни връзки в Националния център за обмен на трансплантационни органи. — Говореше шепнешком, сякаш се страхуваше да не събуди пациентката си. — Надявам се да направя нещо…
— Това би било чудесно — отвърна му. — Но доколкото съм осведомен, този център е нещо като свещен храм.
— Правилно сте осведомен — кимна той. Беше облечен в лек костюм от тропикал, безупречно изгладена бяла риза и вратовръзка в тъмни, консервативни тонове. Приличаше на погребален агент. — Не исках да кажа, че мога да доставя бъбрек с едно вдигане на телефона… — На лицето му се изписа безпокойство, дългият показалец докосна тънките мустачки: — Но нали затова са приятелите? Убеден съм, че ще сторят всичко, което могат… — Обърна се към Мати, стисна ръката й и прошепна: — Не губете надежда, драга! Кроукър го потупа по рамото:
— Може ли да поговорим навън, докторе?
— Разбира се.
Преди да пусне прозрачната завеса зад гърба си, хвърли кратък окуражителен поглед на Мати и леко й се усмихна. После се извърна към Стански:
— Докторе, от сестра си разбрах, че преди шест месеца Рейчъл е била на контролен преглед при вас.
— Точно така.
От почти сервилното му поведение в присъствието на Мати не беше останала и следа. Вместо него прозираше нещо като сдържана непреклонност — оръжие, до което много хора прибягват в непозната и враждебна обстановка.
— И?
Докторът изглеждаше искрено огорчен и малко ядосан от факта, че трябва да губи част от скъпоценното си време.
— Това беше един от периодичните прегледи, които са задължителни в нейното училище. Не открих никакви заболявания.
„Сякаш изстисквам вода от суха скала“ — рече си Кроукър, но въпреки това настоя:
— Продължавайте, моля.
Добре поддържаните ръце на Стански безпомощно се разтвориха:
— Изследванията й бяха напълно нормални.
— Любопитен съм да разбера защо вашите изследвания не са отразили наличието на наркотици в организма на Рейчъл — тежко го изгледа той. — Хашиш, кокаин и различни видове амфетамини…
— Чух, че сте били детектив в Ню Йорк — хладно отвърна докторът, а очите му се превърнаха в бездънни, лишени от всякакви чувства кладенци. „Това май го учат в академията, заедно с анатомията и цитологията“ — рече си със скрита въздишка Кроукър. — Защо задавате въпрос, чийто отговор предварително знаете?
— Искам да чуя и вашето мнение.
— Периодичните прегледи са детска игра — назидателно започна онзи и вдигна показалец, сякаш се намираше пред непокорен ученик. — Толкова повърхностни, че всеки може да скрие каквото пожелае. За съжаление такова е положението не само тук, а и в цялата страна.
— Но сега сте наясно, че Рейчъл е употребявала наркотици от доста време…
Това не беше въпрос и докторът запази хладно мълчание. Да накараш лекар да признае грешката си е все едно да обвиниш добрия дядо Господ, че нещо е сбъркал при Сътворението на света.
— Благодаря, докторе — приключи разговора той. — Ценя вашата откровеност.
Взел насмешката за извинение, доктор Стански високомерно кимна с глава.
Кроукър размени няколко думи с Мати. Много му се искаше да й разкаже за предложението на тайнствения адвокат Махур, но не посмя. Би било твърде жестоко да събуди надежда в душата й, без да бъде сигурен дали онзи мършав тип не крои някакъв номер. Вместо това я увери, че продължава да използва връзките си и не е изгубил надежда да открие жизненоважния орган. Това не беше чистата истина, но не беше и пълна лъжа…