Град на паднали ангели

Стилито в пръстите й потръпна, тя отвори очи и с изненада откри, че е успяла да нарисува

малка фигура в края на плата. Приличаше на петно със странни хаотични завъртулки.

Клеъри се намръщи, чудейки се дали не е изгубила умението си. Тогава обаче платът

започна да трепти и над него се надигна мараня, както при нагорещен асфалт. Тя впери

поглед в думите, които се появиха, сякаш изписани от невидима ръка:

Собственост на църква Талто, „Ривърсайд Драйв” № 232

През нея премина вълна от въодушевление. Беше ключ, истински ключ. И тя го намери сама,

без никой да й помогне.

„Ривърсайд Драйв” № 232. Това беше в Горен Уест Сайд, помисли си тя, до парк Ривърсайд,

точно срещу водата от Ню Джърси. Изобщо не беше далеч. Църква Талто. Притеснена,

Клеъри остави стилито. Каквото и да означаваше това, не беше нищо добро. Премести стола

си до стария компютър на Люк и влезе в интернет. Не се изненада, когато потърси „църква

Талто” и не откри нищо. Надписът на ръба на плата беше на долноземски или на някакъв

друг демоничен език.

В едно беше сигурна — където и да се намираше църквата Талто, мястото беше тайно и

вероятно там ставаха лоши неща. След като превръщаха човешки бебета в неща с нокти,

вместо пръсти, значи не беше свързано с истинска религия. Клеъри се зачуди дали майката,

която беше захвърлила бебето си до болницата, е последовател на църквата и дали е знаела в

какво се забърква, преди бебето й да се роди.

Почувства студ, когато се пресегна за телефона си… взе го и спря за момент. Искаше й се да

се обади на майка си, но не можеше да каже на Джослин за това. Тя тъкмо беше спряла да

плаче и се беше съгласила да излязат с Люк да изберат пръстени. Макар Клеъри да вярваше,

че майка й е достатъчно силна да се изправи срещу истината, без съмнение щеше да има

сериозни неприятности с Клейва, ако се впуснеше в такова разследване, без да ги

информира. Люк. Но Люк беше с майка й. Не можеше да му се обади. Мерис може би.

Самата идея да й се обади, й се стори чужда и страховита. А и Клеъри знаеше — без да

признае пред себе си, че това е важна причина, — че ако отнесат това до Клейва, нея ще я

отпишат. Щяха да я оставят да чака в неведение, макар да приемаше проблема като личен.

Да не говорим, че така щеше да издаде майка си на Клейва.

Да отиде обаче сама, без да знае какво ще открие… Е, беше преминала някакво обучение, но

не беше достатъчно. Знаеше, че има склонност първо да действа, после да мисли. С неохота

отвори телефона си, поколеба се за момент и изпрати следното съобщение: „Ривърсайд

Драйв, № 232. Ела там веднага. Важно е.” Натисна бутона за изпращане и зачака екранът да

светне в отговор: „ИЗПРАТЕНО”.

С въздишка Клеъри остави телефона и отиде да вземе оръжията си.