Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Прегръщайки внезапната си и дива нужда да я има, Томас насила раздели бедрата й и сграбчи ханша й, издърпвайки я нагоре, за да я прониже с пениса си. С едно плавно движение, той постави главичката на члена си до отвора на влагалището й и тласна, вкарвайки го до основата в тази влажна топлина.
Тя изви гръб, сграбчвайки шепи от одеалата. Дъхът й излезе с пъшкане, а след това със стон.
В същото време Томас се отпусна върху гърба й и впи зъби в задната част на врата й, докато я обладаваше.
Изабел избухна в оргазъм под него, мускулите на влагалището й се свиваха и отпускаха около пениса му. Тя се запъхтя и замята, местейки се по движещия му се пенис. Томас се постара да не свършва. Искаше това да продължи.
Томас отметна глава назад, косата му се спусна около двама им, докато се движеше в нея по-силно и по-бързо. Вероятно изглеждаха като едно животно без начало и край, докато се движеха заедно върху леглото. Тя се притисна към него, подпирайки се на ръце и колене, така че да може да се притиска в него, посрещайки тласъците му в тялото си.
Томас остави ръката му да се заиграе с вече откритите й предни части, движейки се по корема й, дразнейки зърната й и обхващайки в шепи гърдите й.
— Свършвам отново — простена тя. Изабел потрепери под него, когато следващ оргазъм премина през нея. Този път и Томас се отпусна. Удоволствие избухна от дълбините му и се изля в нея.
Отпуснаха се преплетени върху матрака, всеки обвит в другия. Пенисът му излезе от тялото й, когато тя се премести и той усети загубата на връзката. Придърпа я към себе си и тя мушна глава под брадичката му.
— Няма да те оставя да си отидеш, Изабел — промърмори той срещу върха на главата й.
Тя застина до него.
— Ще ти се наложи. — Гласът й звучеше равен, безизразен.
Томас полежа неподвижно за момент, преди да отговори.
— Искам те и винаги получавам това, което искам.
Очакваше да се ядоса на арогантния му коментар… макар че мислеше всяка дума. Вместо това, тя се завъртя настрани и се засмя. Лениво взе кичур от косата му и я уви около пръста си.
— На света има бури, Томас. Понякога ни отвяват там, където не искаме да ходим.
— Какво трябва да означава това?
Тя сви рамене и разви кичура от косата му.
— Това, което искаш да значи. Как е коляното ти?
— Зверски боли. Това, което направихме, не беше предписано във физиотерапията ми. — Коляното му щеше да оздравее скоро така или иначе. Няколко сесии с огнените магьосници на Сборището щяха да го подобрят за няколко дни.
— Едно добро киснене в голяма вана вероятно ще го накара да се почувства по-добре.
— Това е намек, нали? Все още мириша на кал, кръв и демон, така ли?
Тя се подпря на лакти и се ухили.
— Е, да, но е вярно, че водата кара всичко да се чувства по-добре.
— Може би, но не искам да се мърдам.
Тя се изтърколи от леглото и той получи отлична гледка към хубавия й, сърцевиден задник, докато тя изчезваше в банята. След момент чу вода да пълни спа ваната му.
Той се навдигна на лакти точно навреме, за да види един от светлите крака на Изабел да изниква до рамката на вратата. Тя бавно прокара пета по дървото… а Томас беше станал и изчезнал от леглото за секунда, майната му на изкълченото коляно.
Щом го чу, че идва, Изабел скочи във водата, която бе напълнила с пяна за вана. Той зяпна планината от пяна с аромат на лавандула и роза. Миришеше така, сякаш дъгата бе повърнала.
— Къде, по дяволите, откри това нещо?
— Беше скрито в дъното на един от шкафовете ти.
Тя се изправи и Томас я обхвана с поглед — розови зърна надничаха от бялата пяна, балончета се плъзгаха надолу по краката й.
Премисляйки мнението си за благоуханната пяна, той закуцука към ваната.
— Благодаря на Бога и Богинята.
ИЗАБЕЛ ВЗЕ ОТ МИКА МАЛКА СТЪКЛЕНИЦА с металическа субстанция и я задържа срещу светлината. Течността вътре изглеждаше като течно злато.
— Казваш, че е омагьосана мед?
Мика кимна и взе обратно шишенцето от нея. Той посочи към Томас, който стоеше наблизо с кръстосани на гърдите ръце.
— Томас и група от най-добрите земни магьосници на Сборището работиха върху специална комбинирана магия, която би задържала малко количество мед в течна форма. За съжаление не разполагаме с много.
Тя се обърна, за да се вгледа в Томас.
— Как можеш да го правиш?
Той разплете ръце.
— Не беше лесно. Единствената причина да успеем да го направим е, защото медта идва от медна руда и понякога образува кристални късове, като поначало и двете са част от Земята. Това го прави доста по-лесно за нас. Отне известно време, но успяхме да разработим земно заклинание, което я задържа втечнена в много ограничено количество.