Спомен за светлина

Всяко от знамената им се вееше над съответната войска и всеки владетел присъстваше, освен кралица Етениел, която беше в Кандор и се опитваше да организира бежанците. Беше оставила внушителна част за тази среща - начело с Антол, най-големия й син, - сякаш за да заяви, че ставащото тук е толкова важно за оцеляването на Кандор, колкото и боевете на границата.

Кандор. Първата жертва на Последната битка. Казваха, че цялата страна е в пламъци. Щеше ли Андор да е следващата? Две реки? „Стегни се”, помисли Егвийн.

Ужасно беше да се налага да преценява кой „за кого” е, но беше длъжна да го направи. Ранд не можеше да командва лично Последната битка, както щеше да поиска, несъмнено. Неговата мисия беше да се срази с Тъмния. Нямаше да има нито нужното присъствие на ума, нито времето, за да действа като главнокомандващ… а освен това Егвийн възнамеряваше да излезе от тази среща с призната водеща роля на Бялата кула над обединените сили срещу Сянката. И _нямаше_ да отстъпи отговорността за печатите.

Колко можеше да се довери на този мъж, в който се беше превърнал Ранд? Не беше онзи Ранд, с когото бе отраснала. Беше по-близък до Ранд, когото бе опознала в Айилската пустош, само че по-уверен. И по-хитроумен може би. Беше станал доста изкусен в Играта на Тронове.

Нито една от тези промени в него не беше нещо ужасно, стига все още да можеше да бъде вразумен.

„Онова там знамето на Арад Доман ли е?” - помисли тя изненадана. Не беше просто знамето, беше знамето на _краля_, показващо, че току-що е пристигнал с тези сили на полето. Беше ли се възкачил най-после Родел Итуралд на трона, или Ранд беше избрал някой друг? Знамето на доманския крал се вееше до това на Даврам Башийр, чичо на кралицата на Салдеа.

- Светлина! - Гавин смуши коня си и се доближи до нея. - Онова знаме…

- Виждам го - каза Егвийн. - Ще трябва да притисна Сюан: източниците й споменали ли са кой взе трона? Страхувах се, че доманците ще влязат в битката без водач.

- Доманците ли? Говорех за _онова_.

Тя проследи погледа му. Към полето се приближаваше нова сила. Придвижваха се с явна припряност, под знамето на червения бик.

- Муранди. Любопитно. Редран най-после е решил да се присъедини към останалия свят.

Зрелището, което направиха новодошлите мурандийци, беше по-пищно, отколкото може би заслужаваха. Облеклото им поне беше красиво: жълти и червени туники над ризниците, месингови шлемове с широка периферия. Широките червени пояси носеха символа на връхлитащия бик. Задържаха се на разстояние от андорците, възвиха иззад силите на айилците и подходиха от северозапад.

Егвийн погледна към лагера на Ранд. Все още никакъв знак от самия Дракон.

- Хайде - каза тя и подкара коня си към мурандийците. Гавин пое след нея, а Чубайн поведе сила от двайсет войници за охрана.