Богинята на светлината

— Моля те не говори така!

— Защо? Казвам го като комплимент. Освен това, според твоите възторжени описания му приляга отлично.

— Той не е джедай. Ако искаш истината, той по-скоро прилича на млад бог.

— Ох, вземи се в ръце! Нищо не превъзхожда един рицар джедай, освен принцеса Лея.

— Върнел! Не ми помагаш!

— Извинявай. Добре, какво да облечеш… Какво ще кажеш за онази прекрасна малка копринена рокля с цвят на масло, нали се сещаш — онази със спагетените презрамки. Тя е пролетна класика и винаги е хит сред масите. Взела си я, нали?

— Да, взела съм я. А помниш ли колко дълбоко е деколтето й? Ехо! Има спагетени презрамки! Голи рамене и цепка на бюста не се връзват със „секси, но не прекалено“ — каза Памела.

— Вярно… Добре… Взела ли си онези черни панталони? С малките цепки, които показват хубаво глезените ти?

— Даа, мисля, че ги взех.

— Облечи тях с някоя блуза без ръкави. Само гледай блузата да е също така високо по врата. Така той ще види по малко от краката и ръцете ти и само очертанията на всичко останало. После, ако е добро момче, може да разопакова целия пакет, след като е поправил поведението си.

— Ви, ти си непоправима!

— Вярно е, но също така знам кое стои хубаво на жените.

— Тук ме хвана. Добре! Ще облека панталона и няма да спя с него.

— Да спиш? Не си споменала нищо за това, че си спала с джедая. Може да не съм хетеро, но дори аз знам, че никой не спи с рицари джедай.

— Стига! Знаеш, че говоря за секс.

— Пами, можеш да правиш секс с него. Просто го накарай да се чувства нещастен преди това.

Памела понечи да каже нещо, но после размисли.

— Добре! Може би…

— Не ми излизай с „добре, може би“. Познавам този тон. Какво не е наред? Кажи, момиче!

— Харесвам го — меко каза Памела.

— Да, показа го пределно ясно. И какво не е наред?

— Не, искам да кажа — наистина го харесвам. А не ми се ще. Просто не е достатъчно умно.

— Пами, слушай ме. Това, което не е много умно, е да позволиш на г-н Контролиращ Маниак Дуейн да отрови бъдещето ти. Този Феб може и да не е Той. Може да е просто някой, с когото имаш забавен флирт във Вегас и винаги ще помниш като мъжа, изкарал те отново от черупката ти. Но никога няма да разбереш какъв е той, или който и да е друг мъж, ако не поемеш риск. Така е в любовта. Трябва да рискуваш да загубиш, за да спечелиш.

— Не знам дали мога — каза Памела. — Вече разбрахме, че не съм много добра в хазарта.

— Можеш! — твърдо каза Ви.

— Защо си толкова сигурна?

— Ако ти беше писано да си сама, не би разсъждавала толкова над дилемата „трябва“ — „не трябва“. Би приела „не трябва“ като най-доброто за теб и би продължила напред. Бъди честна, наистина ли искаш да ми кажеш, че се чувстваше по-добре, преди да срещнеш Феб?

— Беше по-лесно — отвърна Памела сухо.