Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Куин се беше изтегнала по гръб, с разперени широко ръце, по същия начин, по който спеше винаги. Докато Райли се взираше в нея, очите на Куин се отвориха с премигване.
— Райли? — прошепна тя, с дрезгав глас. — Къде сме?
— Ти заспа в колата, Куин — каза Райли, като се наведе напред, за да хване ръката на сестра си. — Ние сме в къщата, която принадлежи на брата на Конлан, Вен.
Куин стисна ръката й за кратко и направи усилие да седне. Погледна към рамото си. Все още носеше скъсаната риза, с която беше, когато я простреляха.
— Какво се случи, Райли? Кой беше този мъж и как излекува рамото ми?
— Не съм много сигурна как лекува, Куин. Името му е Аларик и той…
— Аларик — прекъсна я Куин, а очите й се разшириха. — Знаех си. Някак си знаех, че това е неговото име. Все едно ми говореше, когато беше вътре в мен.
— Вътре в теб?
— Да. Можех да го почувствам вътре в мен как лекува рамото ми. Беше най-странното нещо, което ми се е случвало. Все едно топка енергия (синя и зелена и сребърна, но засенчена от тъмнина) буквално препускаше през кожата ми.
Куин тръсна глава, след което отметна тъмните къдрици от очите си.
— Или просто си губя ума? — попита тя, с очевидно терзание в очите.
— Не си губиш ума. Минах през почти същото преживяване с Конлан. Има нещо удивително необикновено в тези атланти. Мога да проникна в емоциите им на ниво много по-дълбоко, отколкото с някой друг, като изключим теб, Куин.
Райли скочи и започна да крачи от единия до другия край на малката стая.
— И те могат да почувстват моите емоции, също, до известна степен. Почти не е за вярване, но Конлан понякога може да чете мислите ми. Той… не зная как да го опиша. Това е отвъд всичко, което някога съм изпитвала.
Райли се обърна към Куин при звука на нейното тихо подсвирване. Сестра й се загледа в нея, изучавайки лицето й с поглед.
— Какъв е този тон в гласа ти, Райли? Не съм го чувала, откакто беше в колежа. Не, може би никога. Имаш ли чувства към този мъж?
Лицето на Райли пламна и тя наведе глава, но не преди Куин да го види.
— Не зная. Не зная какво чувствам, с изключение на това, че бях в ума му, Куин. Никога не съм виждала нещо подобно… Никога не съм чувствала нещо такова.
Тя прекоси стаята и седна на края на леглото до сестра си.
— Той ме спаси. Той ме спаси на брега от някакви разбойници, които щяха да ме изнасилят или още по-лошо. След което ме спаси (добре де, един вид се спасихме един друг) от банда вампири, които станаха на прилепови изпражнения на предната ми ливада.
Райли сграбчи отново ръката на Куин, държеше я така, все едно беше спасително въже.
— Видях вътре в него. Болката… не зная как някой може да оцелее след изтезанието, което видях в спомените му.
— Още едно изгубено животно, което искаш да доведеш у дома?
— Искам да доведа у дома — унесе се в мисли Райли. — Искам частта със сигурност е истина. Аз… не мога да повярвам, че го признавам, но между нас има това невероятно животинско привличане. Искам го повече, отколкото някога съм искала, каквото или когото и да било в живота си.
Тя тръсна глава.
— Това е пълна лудост!
Куин издърпа ръката си от тази на Райли и сграбчи сестра си за раменете, след което леко я разтърси.
— Да не си, и те питам по възможно най-милия начин, но да не си изгубила и малкото мозък, който имаш? Откога познаваш този мъж? Струва ми се, че щях да разбера малко по-рано от теб, ако се срещаше с г-н Важна клечка от Атлантида от дълго време.
Райли поклати глава.
— Ние дори не сме били на среща. Запознах се с него едва миналата нощ. И все пак го познавам повече, отколкото съм познавала някого досега. С изключение на теб. А когато сме заедно, ами…
Куин подсвирна отново.
— Дори не трябва да го казваш, малка сестричке. Разбирам по цвета, който току-що придоби лицето ти, че вие двамата разпалвате сериозен пожар. Спала ли си с него?
— Не! Не съм! Току-що го срещнах. Но добре. — Райли прехапа устна, като обмисляше. — Добре, ето какво. Ако имах шанс, вероятно бих го направила. Никога не съм изпитвала такова привличане към никой мъж. Когато и да било.
Тя спря наред мисълта си.
— Чакай малко! Забрави за моя несъществуващ сексуален живот. Говорим за теб. Какво, по дяволите, правеше с група шейпшифтъри? И защо се държиш като хулиган? Не е като да си… Имам предвид…