Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Трябва да те видя.
— Значи сме двама.
Срещнаха се в бар „Деветдесет и едно“. Майкъл се бъзикаше, че бил един миниатюрен ЕУЛЕКС: безупречна кръстоска между френско кафене и английска кръчма, сбутан в сграда от югославско време с избити по време на войната и още неподменени прозорци по горните етажи. Беше топло и оживено, но Аби би предпочела някое не толкова публично място. Това беше прищинският отговор на заведението на Рик в Казабланка: рано или късно всеки дипломат, бюрократ, журналист или шпионин минаваше оттук. Разпозна германските съдии, задълбочени в разговор с началника на полицията; на друга маса главният секретар на ЕУЛЕКС се хващаше на бас за мач от английската висша лига с колега от отдела за връзки с печата.
Джесъп беше седнал на маса в ъгъла и гледаше мача. Пред него имаше бутилка албанска бира „Пея“ и чаша „Гинес“ — и двете недокоснати. Той й помаха, щом я видя — сякаш срещата им е най-естественото нещо на света, а когато седна, бутна бирата пред нея.
Спомни си вписването в тефтерчето на Майкъл: Джесъп, 91.
— Често ли идваш тук?
— Когато съм в Прищина.
— Нали си чувал слуха, че ЦРУ са монтирали бръмбари във фасонките на лампите?
Той извади диктофона от джоба си и го изгледа с престорена тъга:
— Значи няма да имам вече нужда от теб.
Аби сложи чантата си на масата и я отвори.
— Ще ни спестя още неприятности. Вземи онова, което искаш да откраднеш.
Джесъп не й обърна внимание.
— Предполага се, че си в отпуска по болест. Защо се върна в Косово?
— Опитвах се да избягам от хора като теб.
Ако заяжданията й го дразнеха, не позволи да му проличи.
— Занесохме огърлицата при някакъв многознайко в Британския музей. Той установи, че наистина е римска огърлица от четвърти век. Истинска, а не имитация.
— Мога ли да си я получа?
— Тя е в Лондон, но ако ми кажеш истината как е попаднала у теб, може да ги помоля да я пратят по куриер.
Тя се вторачи в лицето, коравите черти и практичната му подстрижка. Нямаше му доверие.
— В Лондон ви казах истината. Майкъл ми я даде. Не каза откъде я е намерил.
— Знаеше ли, че се интересува от антики?
Но нея тази посока на разговора не я интересуваше.
— Сега е мой ред — парира го тя. — Защо седмица преди да умре, си се виждал с Майкъл тук в бара?
Джесъп беше прекалено добър професионалист, за да изглежда учуден.
— Той ли го спомена?
— Намерих бележка в негово тефтерче.
Той отпи от гинеса и изтри пяната от горната си устна.
— Чудесно е, че човек може да пийне чаша истинска бира — отбеляза без връзка с разговора им.
Тя не се усмихна.
— Защо се срещнахте?
— Хубаво — тъй като се разбираме добре, защото сме честни един към друг — аз съм от специализирания отряд за борба с контрабандата. Срещнах се с Майкъл, за да обсъдим трафика на оръжие.
— За вас ли работеше?
— Смяташе, че представлявам руски бизнесмен, който иска да внесе в Обединеното кралство произведени в Украйна АК-47. — Той издържа втренчения й поглед, чакайки я да разбере. — Щеше да ми помогне.
Барът се разтресе от радостни възгласи. На телевизионните екрани отборът домакин беше успял да се докопа до изравнителен гол. Аби не отместваше поглед от Джесъп. Искаше й се шумът да промени онова, което каза, да го върне обратно, да го заглуши. Отпи голяма глътка бира, горчива и киселееща в устата й. Нищо не се промени.
Играта започна отново, сега още по-оспорвана.
— Имаш ли доказателства? — попита Аби. — Ти си се преструвал, за да можеш да го вкараш в капан. Може и той да е правил същото.
— Имаме достатъчно доказателства. Следили са го с месеци.
Лицето му не даваше никаква надежда. Аби блъсна стола си назад и хукна към тоалетната. Когато излезе пет минути по-късно с мокри очи и зачервена кожа, Джесъп още беше там. Не беше докоснал бирата си в нейно отсъствие.
— Какво искаш от мен? — прошепна тя. — Майкъл е мъртъв. Кого продължавате да преследвате?
— Има един човек на име Золтан Драгович…
— Срещнах го.
Сега беше ред на Джесъп да се смае. Попадение. Аби изпита мрачно удоволствие от случилото се.
— Миналата седмица ти не знаеше името му…