Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Елена е различна от тях. Издигнало се само обикновено момиче, чийто съпруг става Август. Тя носи сребристата си коса дълга, като предизвикателство срещу възрастта; не е красива като другите две, но лицето й е безкрайно по-силно.
Вратата се отваря с трясък. Има само един мъж, който може да влети на тази среща по такъв начин, и това, разбира се, е Константин. Оглежда трите жени, зърва ни с Крисп в ъгъла и впива поглед в нас.
— Валерий, нужен си ми.
Константиана се обръща на стола си.
— Нещо не е наред?
— Лициний създава неприятности. Все още е готов да проявява търпимост към християните, но иска да изпратя Крисп обратно в Никомидия като заложник.
— Не — казва Елена.
— Това със сигурност не е кой знае какво искане — обажда се Константиана.
Константин, който не отстъпва пред никой мъж на земята, полага усилия да не се подчини на майка си.
— Не беше толкова придирчива, когато ме изпрати в двора на Галерий — оплаква се той.
— Това беше цената баща ти да бъде издигнат за Цезар. Нужен залог. Сега ти притежаваш всичко. Не е нужно да поемаш този риск.
— Говориш така, сякаш моят бъдещ съпруг е едва ли не убиец — възразява Константиана. — Защо племенникът ми да не дойде и остане при нас на изток?
Можеше да си го спести. Елена отива при Крисп и го обгръща, сякаш да го защити. В момента той е на тринайсет и расте бързо, има непринудено държане и винаги е готов да се усмихне — затова е любимецът в двореца.
— Единственият ти син — припомня Елена на Константин.
— Единственият ти син засега. — Фауста се изтърколва по гръб на софата и се потупва по корема, който най-сетне е почнал да се издува под роклята й.
От опит знам, че няма нищо по-самодоволно и неспокойно от бременна императрица.
Това не впечатлява Елена. За нея собственият й развод е незаконен. Децата на Констанций от втората му жена не са нейни: значи децата на Константин от втората му съпруга няма да бъдат нейни внуци, независимо чия кръв тече в техните вени. Императорско семейство е само нейното с Констанций: Константин ще е този, който ще опази нейното наследство, а Крисп ще го укрепи.
— Мога да отида в Никомидия — обажда се Крисп, — ако се налага.
Константин отхвърля предложението.
— Лициний просто опитва да получи по-добра сделка. — Замисля се за миг. — Дали да не му предложа допълнителна провинция? Например Мизия?
— Ако му предложиш земи, ще си помисли, че възнамеряваш да си ги вземеш по-късно — изтъквам аз.
Споглеждаме се с Константин зад гърба на Константиана.
— Нима християните са толкова важни, че си готов да провалиш сватбата ми? — изстенва Константиана.
Робите продължават, без да обръщат внимание на нашия спор, закрепвайки оранжевото й було с фуркети и пристягайки колана на роклята, докато ние обсъждаме дали сватбата ще се състои.
— Трябва ли да споменаваш християните? — питам аз. — Защо не направиш декларацията по-неясна — религиозна свобода за всички, без да се изтъква никой конкретно.
— Не — обажда се Елена отново. — Кой ти даде победите? Чий знак изрисува на щитовете на своята армия, когато победи Максентий?
Прекосявам стаята и се заглеждам през прозореца.
— На Лициний не му пука за християните. Той просто иска да бъде успокоен.
— И как да го успокоя?
— Нищо не му предлагай. — Възмутен хленч от Константиана. — Нищо повече от онова, което вече си дал. — Кажи му, че предложението ти е справедливо и че да иска повече, говори за липса на доверие.
Константин обмисля казаното.
— Ами ако откаже?
— Отседнал е в твоя дворец, на твоя земя, пазен от твоята армия. Ако сега се откаже от брака, ужасно ще те затрудни.
Оставям усложненията неизречени. Не искам да обиждам Константиана пред прага на сватбата й. Но тя не е глупава. Без армии, провинции или пари, които да хвърли в този спор, тя използва оръжието, с което разполага: избухва в плач.
— Не може ли поне веднъж в живота си да направиш сватба, без да мислиш какво ще спечелиш от това? Сякаш и в брачното ни ложе искаш да легнеш!
— Не, не искам! — Константин се впуска напред и я прегръща бащински. — Лициний усложнява нещата. Обаче Валерий е прав: предложението е почтено и той сигурно ще го разбере. — Още една прегръдка. — Няма да иска да те изпусне.