Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Казаха ми, че сега Август те кара да разследваш убийства. Сигурно е разнообразие да не ги извършваш.
Покланям се и фиксирам погледа си върху картината на стената зад нея. Трите богини на грацията и красотата: Аглая, Ефросина и Талия — напразна надежда в това помещение.
— Подчинявам се на Август за всичко. Винаги.
Докато изстъргва грима, една от робините натиска прекалено силно. Константиана изскимтява; червено петно изскача на избелената й буза. Без да се обръща, тя протяга ръка през насажденията и плясва умело момичето по лицето.
— Вчера те видях на черква с Евсевий от Никомидия — подхвърлям аз.
Никаква реакция. Защо да се оправдава пред мен?
— Той ще спечели много от смъртта на епископ Александър.
— Той ще спечели много, каквото и да се случи. Евсевий е изключителен човек и го очаква блестящо бъдеще.
— Освен ако не бъде обвинен в убийство.
— Няма да посмееш.
Сещам се за охраната пред вратата. Ако съм научил нещо, което няма да се хареса, дали ще си тръгна жив?
— Константин поиска да открия истината — колкото и да е невероятна.
Започвам отново да оглеждам трите грации. Художниците, които са ги нарисували, са направили странен избор. Аглая е възрастна жена с дълги сребристи коси и лице, което изглежда така, сякаш някоя усмивка ще го разруши. Ефросина прилича забележително на жената пред мен — едно по-младо превъплъщение, чиито горди очи показват колко е далеч от благоразумието. Талия е единствената, чието цветущо лице подхожда на името й33, макар да личи, че е прерисувано, и то неумело, така че сега главата й не е на една линия с тялото. Все едно гръбнакът й е строшен.
Константиана забелязва, че съм се разсеял.
— Слушаш ли ме?
— Прости ми — извинявам се аз. — Спомних си твоята сватба.
Милано — февруари 313 г. — двайсет и пет години по-рано…
Декларацията, която прокламират, започва така: Когато аз, Константин Август, и аз, Лициний Август, щастливо се срещнахме в Милано и обсъдихме всички въпроси, свързани с общественото добруване…
Константин и Лициний — последните двама императори. Те идват в Милано шест месеца след победата на Константин при Милвийския мост, за да разделят света помежду си. За да циментират своето съдружие, Лициний ще се ожени за Константиновата сестра Константиана. Никой не споменава, че последният човек, сключил брачен съюз със семейството на Константин, сега е безглав труп на дъното на Тибър. Поводът е щастлив.
Обаче не и за мен. По време на кампанията бях дясната ръка на Константин. Сега, когато битките са спечелени, няма голяма нужда от мен. Свещеници и жени изпълват двора. Носи се слухът, че богът на християните е избрал Константин, или обратното, и свещениците са го накацали като мухи еднокрако куче. А що се отнася до жените — не може да вдигнеш сватба без тях.
— Предпочитам всеки ден да срещам банда мародерстващи готи, отколкото да се опитвам да разбера тия жени — обявява Константин един ден след вечеря. — Плашат ме повече от всяко бойно поле.
Ами тогава ги отпрати, казвам си аз. Но той не мисли като мен.
Константиана изглежда лъчезарна, истински щастлива. На двайсет и четири сигурно се е тревожила, че ще си остане стара мома, част от никога несключена сделка. В един момент дори се понесоха слухове, че Константин може да ми я предложи. Сега е сестра на един август и съпруга на друг — човек би си помислил, че е най-могъщата жена в света.
Фактически тя дори не е най-могъщата жена в гардеробната. Зад нея е застанала Константиновата майка Елена и ръководи робините, които решат и закрепват с фуркети косите на Константиана, докато Фауста, съпругата на Константин, се излежава на една софа и подмята остри комплименти. Колко се бил поправил външният вид на Константиана, след като й вдигнали косите; колко добре прикривала роклята плоските й гърди; колко приятно било да видиш зряла булка. Аз и Крисп сме в стаята, чакайки да ескортираме Константиана на сватбата, но това не ги спира. Свикнали са да говорят пред деца и слуги.
Фауста и Константиана приличат на статуи от едно и също ателие. И двете са родени от августи и отгледани в дворци, смеят се по един и същи начин, държат се по един и същи начин, по един и същи начин накланят глави и се цупят, когато не получат онова, което искат. Почти сигурно са роднини, макар че ще ти трябват яки ножици, за да пробиеш заплетените клони на императорското родословно дърво.
33
Имената на грациите (харитите) означават на гръцки: Аглая — сияйна, Ефросина — благоразумна, и Талия — цветуща. — Б.ред.