Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— По поръка на някоя чужда служба, може би на пруските, за да създадат хаос във Франция. Не се изненадвам.
— Пруски агент в служба като вашата, така ли? Звучи ми невероятно.
— Началникът на пруския шпионаж Щибер е получил девет милиона талера, за да покрие територията на Франция с шпиони. Носи се слух, че изпратил във Франция пет хиляди пруски селяни и девет хиляди прислужници, за да има агенти в кафенетата, в ресторантите, във влиятелните семейства, навсякъде. Лъжа е. Много малка част от шпионите са прусаци и дори елзасци, те поне ще си личат по акцента, а повечето са си добри французи, които го правят за пари.
— И не успявате ли да разпознаете и да арестувате тези предатели?
— Не ни изнася, защото тогава те ще арестуват нашите. Шпионите не се обезвреждат, като ги убиваш, а като им даваш неверни сведения. По тази причина имаме нужда от онези шпиони, които играят двойна игра. Въпреки това казаното от вас за този Лакроа ми звучи ново. В какъв свят живеем само, милостиви Боже, на никого не можеш да се довериш. Ще трябва веднага да се отървем от него.
— Само че ако ги изправите пред съд, нито той, нито Жоли ще си признаят.
— Човек, който е работил за нас, никога не трябва да се появява в съдебна зала, извинете ме, че ви говоря за добре известен принцип, но той е валиден и ще бъде винаги валиден за нас. Лакроа ще загине при нещастен случай. Вдовицата му ще получи полагащата й се пенсия.
Симонини не казал нищо за Гедон и за книжарницата на улица „Бон“. Запазил си правото да провери каква изгода може да извлече от цялата работа. А пък и дните в „Сент Пелажи“ го били изтощили.
По най-бързия начин отишъл в „Лаперуз“, на кея „Ле Гранз Огюстен“, но не долу, където сервирали entrecôtes86 и стриди като едно време, а на първия етаж, в един от тези cabinets particuliers, където можело да си поръчаш barbecue sauce hollandaises, casserole de riz à la Toulouse, aspics de filets de laperaux en chaud-froid, truffes au Champagne, pudding d’abricots à la Vénitienne, corbeille de fruits frais, compotes de pêches e d’ananas87.
И по дяволите всякаквите му там каторжници, идеалисти или убийци с техните супи. Нали затворите са създадени, за да могат почтените хора да ходят на ресторант, без да ги заплашва нищо.
Тук спомените на Симонини, както в подобни случаи, се объркват и дневникът му съдържа несвързани фрагменти. Толкова по-ценни за разказвача са намесите на абат Дала Пикола. Двойката работи вече на пълен ход и при съвършено разбирателство…
Накратко, Симонини разбирал, че за да запази доверието на имперските служби, трябва да даде на Лагранж нещо повече. Какво прави един доносник наистина достоен за доверие от гледна точка на полицията? Ами да разкрие някой заговор. Значи трябвало да организира някакъв заговор, за да може после да го издаде.
Идеята му дал Гавиали. В „Сент Пелажи“ Симонини се поинтересувал и научил кога ще го пуснат. И помнел къде може да го намери, на улица „Дьо ла Юшет“, в заведението на татко Лорет.
Към края на улицата се влизало в къща, чийто вход представлявал една цепнатина — впрочем не по-тясна от улица „Льо Шат ки Пеш“, която започвала от същата тази улица „Дьо ла Юшет“, толкова тясна, че човек да се чуди защо са я прокарали, след като по нея може да се мине само с рамото напред. След стълбището се минавало по коридори с каменна настилка, просмукана с капчици мазнина, а вратите били толкова ниски, че не било ясно как се влиза в стаите. На втория етаж имало една малко по-удобна врата, откъдето започвало обширно помещение, вероятно получено след събарянето на стените на три или повече някогашни апартамента, и това бил салонът, или залата, или заведението на татко Лорет, него никой не го познавал, защото сигурно бил починал преди години.
Навсякъде имало маси, на които мъже пушели лули и играели комар, преждевременно сбръчкани момичета с бледи лица, приличащи на кукли за бедни деца, които търсели с поглед недоизпили чашите си клиенти, за да измолят една капка. Вечерта, когато Симонини влязъл в това място, там било оживено: в квартала имало наръган с нож и сякаш миризмата на кръв изнервяла всички. По едно време някакъв безумец ранил едно от момичетата с обущарски нож, тръшнал на земята съдържателката, която се намесила, заудрял като луд всеки, опитал се да го усмири, и бил повален от някакъв сервитьор, който разбил в главата му една гарафа. След това всички пак продължили да правят каквото били правили до този момент, сякаш не се било случило нищо.
86
Пържоли (фр.) — Б.пр.
87
Скара с холандски сос, ориз по тулузки, студени желирани филета от млад заек, трюфели в шампанско, кайсиев пудинг по венециански, подбрани пресни плодове, компот от праскови и ананас (фр.) — Б.пр.