Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
От този момент нататък Симонини взел образа на брадат буржоа, ала това премеждие го накарало да се съгласи, че не е направил достатъчно, за да заличи следите си.
— Накратко — завършил Нинуцо, — няма защо да ви разказвам цялата си история, стига ми да ви направя в корема същия прорез, какъвто ми направихте на мен, но по-старателно. Тук нощно време не минава никой, също както около барутния погреб край Багерия.
Луната била започнала да изгрява и Симонини виждал кривия нос на Нинуцо и злото пламъче в очите му.
— Нинуцо — казал той, като запазил присъствие на духа, — няма как да знаете, че направих всичко това, защото изпълнявах заповеди, а те идваха от много високо, от една толкова свята институция, че трябваше да действам, без да взимам предвид личните си чувства. Пак в изпълнение на същите заповеди съм и тук, за да подготвя нови начинания в подкрепа на трона и на църквата.
Докато говорел, виждал, че острието на ножа лекичко се отдалечава от лицето му.
— Посветили сте живота си на вашия крал — продължил той — и трябва да разберете, че има задачи, които… са святи, оставете ме да се доизкажа… заради които е оправдано дори да се извършват постъпки, които иначе биха били мерзки. Разбирате ли?
Майстор Нинуцо още не схващал, но давал да се разбере, че единствената му цел вече е не само да си отмъсти.
— Прекалено много гладувах през последните години и дори да ви видя мъртъв, това няма да ме нахрани. Омръзна ми да живея на тъмно. Откакто намерих следите ви, видях, че ходите и по ресторантите за господари. Да кажем, че ви оставям жив срещу ежемесечна сума, която да ми позволи да ям и спя като вас, че и по-добре.
— Майстор Нинуцо, обещавам ви нещо повече от една малка сума всеки месец. Подготвям атентат срещу френския император, не забравяйте, че вашият крал изгуби трона си, защото Наполеон тайно помагаше на Гарибалди. Толкова много знаете за барута, защо не се срещнете с групата смелчаци, които се събират на улица „Дьо ла Юшет“, за да подготвят това, което трябва наистина да се нарече адска машина. Ако се присъедините към тях, не само ще участвате в акция, която ще остане в историята, като покажете какъв изключителен оръжейник сте, а — като се има предвид, че този атентат се насърчава от личности от най-висок ранг — ще вземете своята част от наградата, която ще ви направи богат човек за остатъка от живота ви.
Само като чул да става дума за барут, Нинуцо бил обзет от същата страст, както онази нощ в Багерия, и Симонини усетил, че е започнал да го върти на малкия си пръст.
— И какво трябва да направя?
— Много е просто. След два дни отивате на този адрес, чукате, влизате в един склад и казвате, че ви изпраща Лакроа. Приятелите ни ще са предупредени. Но за да ви познаят, трябва да носите на ревера на сакото си карамфил. Към седем ще дойда и аз. С парите.
— Ще ида — рекъл Нинуцо, — ама ако пак е някакъв номер, да знаете, че знам къде живеете.
На другата сутрин Симонини отишъл пак при Гавиали и го предупредил, че времето изтича. Всички да се съберат в шест вечерта на другия ден. Първо ще дойде един сицилиански оръжейник, изпратен от него самия, за да види как върви работата, после самият той, а най-накрая самият господин Лакроа, за да даде всички гаранции за случая.
После отишъл при Лагранж и му съобщил, че е разбрал за заговор за убийството на императора. Знаел, че заговорниците ще се съберат в шест вечерта на другия ден на улица „Дьо ла Юшет“, за да предадат експлозивите на поръчителите си.
— Само че бъдете внимателни — казал той. — Преди ми доверихте, че от десет члена на едно тайно съзаклятие трима са наши шпиони, шестима са глупаци и един е опасен. Там ще намерите само един шпионин, това съм аз, осем са глупаци, но истински опасният човек ще носи на ревера си карамфил. И понеже е опасен и за мен, ми се иска, за да не стане някоя беля, лицето да бъде не арестувано, а убито на място. Повярвайте ми, това е начинът да не се вдигне прекалено много шум около цялата тази работа. Ако той проговори дори само с един от вашите хора, ще стане лошо.