Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
На третия обяд Жоли така и не започвал да говори по същество и Симонини го попритиснал, като го попитал коя е най-опасната книга, която е написал. Тогава Жоли се разпрострял надълго и нашироко за диалога в ада, който бил съчинил, преразказвал го и все по-силно се възмущавал от глупостите, разобличени в него, като ги тълкувал и анализирал още по-надълбоко, отколкото в пасквила си.
— Разбирате ли? Той успя да наложи деспотичния си режим именно благодарение на всеобщото избирателно право! Този нещастник извърши авторитарен държавен преврат, като въвлече в това овчедушния народ! Така можем да предугадим на какво ще прилича утрешната демокрация.
Правилно, мислел си Симонини, този Наполеон е човекът на нашето време, той разбра как да държи юздите на един народ, който преди седемдесет години се е въодушевил от представата, че може да отреже главата на един крал. Лагранж може колкото си иска да смята, че зад Жоли се крият някакви вдъхновители, ала е ясно, че той просто е анализирал факти, които са пред очите на всички, а и не е трудно да предугадиш ходовете на диктатора. По-скоро ми се иска да разбера откъде е взел пример за всичко това.
И така, Симонини направил мъгляв намек за Сю и за писмото на отец Роден и Жоли веднага се усмихнал и казал „да“, идеята да обрисува злокобните планове на Наполеон му дошла тъкмо от начина, по който ги е описал Сю, само че му се сторило по-полезно да свърже йезуитската линия с класическия макиавелизъм.
— Когато прочетох тези страници на Сю, си казах, че съм намерил ключа да напиша книга, която може да разтърси страната. Каква лудост само, нали книгите могат да бъдат конфискувани, изгорени и тогава все едно няма да съм постигнал нищо. Дори не се сетих, че Сю беше принуден да замине в изгнание заради нещо много по-невинно.
Симонини изпитал усещане, сякаш някой го е лишил от нещо, което му принадлежи. Вярно, и той бил преписал историята си за йезуитите от Сю, но никой не знаел за това и той си запазвал правото да използва и за други цели идеята, че зад всичко стои някакъв заговор. Ето че Жоли обаче му отнемал тази възможност, като, така да се каже, я правел общодостъпна.
После се успокоил. Книгата на Жоли била конфискувана и той самият притежавал един от малкото екземпляри все още в обръщение. Жоли щял да прекара няколко години в затвора, така че Симонини можел да препише изцяло текста и като припише заговора на, знам ли, на Кавур например, или на пруското канцлерство, никой нямало да разбере, Лагранж дори, той най-много да припознаел в новия документ нещо, в което може да се вярва. Тайните служби на всяка страна вярват само на онова, което са чули от други, и биха отхвърлили като недостоверна всяка новост, появила се наистина за първи път. Така че, спокойно, той бил в удобното положение да е единственият, който знаел какво е казал Жоли. С изключение на онзи Лакроа, за когото споменал Лагранж, само той имал смелостта да изчете целия „Диалог“. Било достатъчно да елиминира Лакроа — и готово.
Междувременно дошъл моментът да излезе от „Сент Пелажи“. Сбогувал се с Жоли сърдечно, дори братски, а той развълнуван му казал:
— Дали не можете да ми направите една услуга? Имам приятел, казва се Гедон, той сигурно дори не знае къде съм, но от време на време би могъл да ми праща по някоя кошница с нещо човешко за ядене. От тези отвратителни буламачи получавам киселини и разстройство.
Обяснил му, че може да намери въпросния Гедон в една книжарница на улица „Бон“, собственост на госпожица Бьок, където се събирали фуриеристите. Доколкото Симонини знаел, фуриеристите били вид социалисти, които се стремели към промяна на човешкия род, ала не говорели за революция и затова ги презирали както комунистите, така и консерваторите. Но по всичко изглеждало, че книжарницата на госпожица Бьок се била превърнала в прибежище на всякакви там републиканци, които се противопоставяли на империята, а се срещали там, защото полицията смятала, че фуриеристите са безобидни, и на мравката правят път.
Щом излязъл от затвора, Симонини побързал да иде при Лагранж, за да му докладва. Никакъв интерес нямал да му казва за Жоли, всъщност почти му било мъчно за този донкихот.
— Господин Лагранж, нашият човек е просто един наивник, който по едно време се е надявал да стане известен, и всичко му се е случило изневиделица. Останах с впечатлението, че изобщо нямало да му хрумне да пише онзи пасквил, ако не е бил подтикнат от някого от вашите среди. Съжалявам да го кажа, но неговият източник май е бил тъкмо този Лакроа, който според вас прочел книгата, за да ви я преразкаже, докато всъщност, така да се каже, я прочел, преди да е била написана. Може и самият той да се е занимал с отпечатването й в Брюксел. Не ме питайте защо.