Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— И колко време ще прекарам в затвора? — попитал Симонини, разтревожен от затворническата храна.
— Зависи от вас. Колкото по-бързо получите сведенията, толкова по-бързо ще излезете. Ще се чуе, че съдия-следователят ви е оправдал по всички обвинения благодарение на ловкия ви адвокат.
Симонини още не бил попадал в затвора. Не било приятно там заради изпаренията на пот и урина и супите, които просто не можело да се ядат. Слава Богу, подобно на други задържани в добро материално положение, Симонини имал възможност всеки ден да получава по една кошница със смилаема храна.
От двора се влизало в голяма зала, в центъра на която се откроявала импозантна печка, а по стените имало пейки. Там обикновено ядели онези, които получавали храна отвън. Някои били наведени над канчето си, прикривайки с ръка съдържанието му от погледите на останалите, а други проявявали щедрост както с приятелите си, така и със случайните си съседи. Симонини разбрал, че най-щедри са обикновените престъпници, възпитани в солидарност към себеподобните си, както и политическите затворници.
Благодарение на годините, прекарани в Торино, на опита си в Сицилия и на първите години, прекарани из мръсните парижки бордеи, Симонини бил набрал достатъчно опит, за да разпознава вродените престъпни наклонности. Не споделял представата, започнала да се разпространява по това време, че всички престъпници са рахитични или гърбави, или със заешка устна, или гушави, и особено, както твърдял прочутият Видок, който разбирал от престъпници (ако не за друго защото и той бил такъв), че всички са кривокраки; със сигурност имали много от характерните черти на цветнокожите като слабо окосмяване, малък обем на черепа, тясно чело, били с прекомерно развити гърди, както и силно развити челюсти и скули, с издадена брадичка, с по-тъмна кожа, с гъста и къдрава коса, големи уши, криви зъби, и освен това с притъпени чувства, с прекомерна склонност към плътски удоволствия и към виното, слабо обоняние, липса на чувство за морал, плюс мързел, импулсивност, непредсказуемост, склонност към хазарт и суеверие.
А какво да кажем за субекти като този, дето всеки ден се прилепял до него, сякаш готов да се скара за едно залче от кошницата с храна; цялото му лице било набраздено от дълбоки синкави белези; устните му били отекли от разяждащото действие на сярната киселина; хрущялите на носа окапали, ноздрите заменени от две безформени дупки, ръцете дълги, пръстите къси, дебели и космати до ноктите… Наложило се обаче Симонини да преразгледа представите си за престъпниците, защото този субект, който се казвал Орест, се оказал много кротък човек и след като в крайна сметка Симонини му дал от храната си, се привързал към него и му станал верен като куче.
Неговата история не била сложна: просто бил удушил някакво момиче, което не посрещнало добре предложението му да правят любов, и чакал присъда.
— Не знам защо беше толкова лоша — казвал той. — Аз й предложих да се оженим. А тя се изсмя. Като че ли съм някакво чудовище. Много съжалявам, че умря, но какво трябва да направи един уважаващ себе си мъж, нали така? Пък и ако успея да избегна гилотината, каторгата не е толкова лоша работа. Казват, че там давали храна на корем.
Един ден посочил някакъв човек и казал:
— Този обаче е лош. Опитал се да убие императора.
По този начин Симонини разбрал кой е Гавиали и го заговорил.
— Завладяхте Сицилия благодарение на нашата саможертва — казал му Гавиали. И после обяснил: — Не моята. Нищо не успяха да докажат, освен че съм бил във връзка с Орсини. Така че Орсини и Пиери ги гилотинираха, Ди Рудио е в Кайен, но ако всичко върви добре, мен скоро ще ме пуснат.
Всички знаят историята на Орсини, италианския патриот, който отишъл в Англия, където приготвил шест бомби, заредени с живачен експлозив. На 14 януари вечерта 1858 година, докато Наполеон Трети отивал на театър, Орсини и двама негови другари хвърлили три бомби срещу каляската на императора, но резултатът не бил кой знае какъв: сто петдесет и седем души били ранени, осем от които впоследствие починали, ала коронованите особи останали невредими.