Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— Вярвам ви, Симонини — казал господин Лагранж. — Ще го очистим.
В шест часа Нинуцо пристигнал на улица „Дьо ла Юшет“ с чудния си карамфил, Гавиали и останалите гордо му показали бомбите си, Симонини пристигнал половин час по-късно и им съобщил за предстоящата поява на Лакроа и в шест и четирийсет и пет силите на реда нахлули, Симонини се развикал, че има предателство, извадил пистолет, насочил го срещу жандармите, но стрелял във въздуха, жандармите отвърнали на огъня и улучили Нинуцо в гърдите, но за да стана всичко чисто, убили още един от заговорниците. Нинуцо още се търкалял по земята, като бълвал сицилиански псувни, а Симонини, който все така се правел, че стреля срещу полицаите, го доубил с един последен изстрел.
Хората на Лагранж сварили Гавиали и останалите на местопрестъплението, в смисъл с първите полуготови бомби и със сноп листовки, в които се обяснявало защо ги правят. По време на разпитите Гавиали и компания издали името на тайнствения Лакроа, който (според тях) ги бил издал. Това вече накарало Лагранж да се отърве от него. В полицейските протоколи се казвало, че той участвал в арестуването на заговорниците и бил застрелян от тези нещастници. Вечна слава на героите.
Що се отнася до заговорниците, било излишно да ги подлагат на прекалено шумен процес. През онези години, обяснил Лагранж на Симонини, непрекъснато се носели слухове за готвени атентати срещу императора и се смятало, че много от тези слухове не са измислица, а са изкусно разпространявани от агенти на републиканците, за да подтикнат емигрантите да последват примера им. Нямало смисъл да се създава представата, че атентатите срещу Наполеон Трети са станали едва ли не мода. Така че изпратили заговорниците на каторга в Кайен, където да умрат от малария.
Да спасиш живота на императора е доста доходно. Работата на Симонини по Жоли му донесла десет хиляди франка, а от разкриването на заговора срещу императора паднали трийсет хиляди. Като се сметне, че наемът на помещението за производството на бомбите и покупката на материалите му стрували пет хиляда франка, му останали трийсет и пет хиляди франка чисти, повече от една десета от капитала от триста хиляди франка, към който се стремял.
Бил доволен от случилото се с Нинуцо, малко му било мъчно за Гавиали, той в крайна сметка не бил лошо момче, пък и му се бил доверил. Ама като искаш да си заговорник, поеми си риска и не се доверявай на никого.
Жалко за този Лакроа, който всъщност не му бил направил нищо лошо. Но пък вдовицата му щяла да получи добра пенсия.
12.
Една нощ в Прага
4 април 1897 година
Оставаше ми само да се запозная с Гедон, за когото ми разказа Жоли. Книжарницата на улица „Дьо Бон“ се управляваше от една сбръчкана стара мома, вечно облечена с огромна пола от черна вълна и с боне като на Червената шапчица, което — за щастие — закриваше лицето й наполовина.
Там веднага срещнах Гедон, скептик, който гледа с ирония на света. Гедон реагира положително на молбата на Жоли: започна да му праща храна и по малко пари. После взе да говори иронично за приятеля си, за когото се охарчваше. Защо ставало така, че напишеш ли книга, си заплашен от затвор, като онези, които четат книги, са си направо републиканци по природа, а пък привържениците на императора, на които е дадено избирателно право, са неграмотни селяни?
Фуриеристите ли? Добри хора, но как да вземеш на сериозно техния пророк, който твърди, че във Варшава ще растат портокали, океаните ще са пълни с лимонада, хората ще имат опашки, а инцестът и хомосексуалността ще бъдат признати за най-естествени импулси на човешкото същество?
— Тогава защо общувате с тях? — попитах го.
— Защото — отвърна ми той — те все още са единствените честни хора, които се противопоставят на диктатурата на гнусния Бонапарт.
— Виждате ли онази красива дама? — продължи той. — Това е Жюлиет Ламесин, една от най-влиятелните жени от салона на графиня д’Аргу, с парите на мъжа си се опитва да създаде свой собствен салон на улица „Риволи“. Тя е очарователна, интелигентна, има значителен писателски талант, доста важно е да те поканят в салона й.
Посочи ми още един човек, висок, красив, обаятелен.
— Това е Туснел88, известният автор на „L’Esprit des bêtes“89. Той е социалист, непримирим републиканец и е лудо влюбен в Жюлиет, която дори не го поглежда. Той е най-острият ум тук.
88
Алфонс Туснел (1803–1885). Френски публицист, издател на в. „Ла Пе“, социалист-фуриерист, яростен антисемит. — Б.пр.
89
„Духът на животните“ (фр.) — Б.пр.