Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Преди да се качи на ешафода Орсини написал на императора прочувствено писмо, в което го призовавал да защитава обединението на Италия, и мнозина казвали, че това писмо имало известно влияние върху последвалите решения на Наполеон Трети.
— В началото бомбите трябваше да направя аз — казал Гавиали — заедно с група мои приятели, те са направо магьосници на експлозивите. После обаче Орсини реши да не ми се довери. Нали уж чужденците винаги са по-кадърни от нас, се беше захласнал по някакъв англичанин, а той пък по живачния фулминат. В Лондон живачен фулминат можеше да се купи от аптеките и служи между другото и за направа на дагеротипии, а тук във Франция напояват с него хартия и правят „китайски бонбони“: като развиеш опаковката и — бум, чудна експлозия — знаеш как е, следват смехове и така нататък. Работата е там, че бомба с избухлив експлозив не е много ефикасна, ако не избухне при допира с целта. Бомба с черен барут поразява в радиус десет метра, докато бомбата с живачен фулминат се разпада веднага и те убива само ако си на мястото на попадението. При това положение по-доброто е куршум от пистолет — ако уцели, уцели.
— Винаги може да се опита пак — осмелил се да подхвърли Симонини, после добавил: — Познавам хора, които биха се заинтересували от група добри оръжейници.
Разказвачът не знае защо Симонини хвърлил въдицата по този начин. Сигурно е имал наум нещо и хвърлял по някоя въдица, защото му идвало отвътре, от порочност ли, от предвидливост ли, не е ясно. Във всеки случай реакцията на Гавиали била положителна.
— Да, можем да обсъдим тази работа — отвърнал той. — Казвате, че скоро ще излезете, и аз така. Можете да ме намерите в „Пер Лорет“ на улица „Юшет“. Всяка вечер се събираме една и съща група приятели, жандармеристите отдавна са се отказали да идват там, първо, защото би трябвало да вкарват в затвора всички клиенти, а това си е доста работа, и второ, защото мястото е такова, че влезе ли жандармерист, не е сигурен, че ще излезе.
— Хубаво местенце — казал Симонини и се засмял. — Ще дойда. Я кажете, разбрах, че тук бил някой си Жоли, бил писал разни подривни неща за императора.
— Той е идеалист — казал Гавиали. — Думите не убиват. Но иначе е свестен човек. Ще ви запозная.
Жоли бил с относително чисти дрехи и явно намирал начин и да се бръсне. Щом в залата с печката, където се гушел в усамотение, влезели привилегированите затворници, които получавали кошници с храна, той излизал, за да не страда от гледката на чуждото щастие. Изглеждал приблизително на възрастта на Симонини, очите му ту блестели като на визионер, ту се замъглявали от тъга; личало си, че е човек, пълен с противоречия.
— Седнете до мен — обърнал се към него Симонини — и приемете нещичко от моята кошница, на мен ми е много. Веднага разбрах, че сте различен от цялата тази паплач.
Жоли мълчаливо благодарил с една усмивка и на драго сърце приел парче месо и филия хляб, но се задоволил с размяна на баналности. Симонини му рекъл:
— За щастие сестра ми не ме е забравила. Не е богата, но ми помага доста.
— Завиждам ви — отвърнал Жоли. — Аз си нямам никого.
Ледът бил разчупен. Заговорили за времената на Гарибалди, французите следели тогавашните събития с огромен интерес. Симонини споменал, че бил имал неприятности първо с пиемонтското, а после и с френското правителство и сега очаквал да го изправят пред съда за заговор срещу държавата. Жоли му казал пък, че е в затвора дори не защото е заговорничил, а защото имал вкус към клюката.
— За нас, начетените хора, представата, че сме необходим елемент от устройството на вселената, е същото като суеверието за неграмотните. Няма как да промениш света с идеи. Хората с малко идеи са по-малко заплашени от грешки, те просто следват останалите, не пречат на никого и така постигат успехи, забогатяват, стигат до добро положение, стават депутати, известни писатели, професори, журналисти, дават им ордени. Как може да си глупав, след като работите ти вървят добре? Глупавият съм аз, защото се бия с вятърни мелници.