Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Там Симонини заварил Гавиали на една маса с неколцина приятели, всичките бегълци от Италия и почти всичките специалисти по експлозиви или най-малкото обсебени от темата. Когато стигнали до съответния градус, сътрапезниците започнали да държат речи за грешките на великите атентатори от миналото: адската машина, с която Кадудал се опитал да убие Наполеон, тогава Първи консул, била мешавица от селитра и картеч, тя може и да е вършела работа из тесните улички на старата столица, но сега щяла да бъде съвсем неефикасна (и честно казано и тогава се оказала такава). Фиески направил машина с осемнайсет цеви, които стреляли едновременно, и убил осемнайсет души, но не и краля.
… на една маса с неколцина приятели, всичките бегълци от Италия и почти всичките специалисти по експлозиви или най-малкото обсебени от темата…
— Проблемът е в състава на експлозива — казал Гавиали. — Ето например калиевият хлорид: решили да го смесят със сяра и въглен, за да получат силно взривно вещество, но цялата работа свършила с това, че се взривила лабораторията, която създали, за да разработят експлозива. Решили да го използват поне за направата на кибрит, но се налагало да топят главичките на клечките от хлорид и сяра в сярна киселина. Много удобно, няма що. А още преди трийсет години измислиха фосфорния кибрит, който се запалва при драсване.
— Да не говорим — рекъл друг — за пикриновата киселина. Открили, че избухва, като се загрее заедно с калиев хлорид, и така започнали да измислят какви ли не видове експлозиви, всеки по-избухлив от другия. Няколко експериментатори загинали и идеята била изоставена. Щяло да стане по-добре с нитроцелулоза…
— Да бе!
— Май по-добре да повярваме на едновремешните алхимици. Открили, че сместа от азотна киселина и терпентин след известно време се запалва от само себе си. Още отпреди сто години се знае, че ако към азотна киселина се добави сярна, която абсорбира водата, сместа почти винаги се самозапалва.
— По-сериозен ми се вижда ксилоидинът. Комбинираш азотна киселина с нишесте или дървесни влакна…
— Май току-що си прочел романа на онзи Верн, в който изстрелват снаряд към луната с помощта на ксилоидин. Днес се говори повече за нитробензол и за нитронафталин. Или пък като третираш хартия или картон с азотна киселина, получаваш нитрамидин, подобен на ксилоидина.
— Всичките тези вещества са нестабилни. Сега взимат на сериозно гърмящия памук, при едно и също тегло силата на взрива е шест пъти по-голяма, отколкото на черния барут.
— Да де, но коефициентът на полезното му действие е непостоянен.
И в този дух продължавали с часове, като в крайна сметка все се връщали към качествата на добрия стар черен прах, а на Симонини му се струвало, че се връща към разговорите в Сицилия с Нинуцо.
След като Симонини почерпил с по някоя и друга чаша вино компанията, се оказало лесно да разпали омразата й към Наполеон Трети, който сигурно щял да се противопостави на превземането на Рим от страна на Савоите, а то щяло да започне всеки момент. Каузата на италианското единство налагала смъртта на диктатора. Симонини мислел, че на тия позападнали люде не им пука за италианското единство, а просто им се иска да възпламеняват разни чудни бомби. Но пък били тъкмо от онези побъркани на тема взрив, които търсел.
— Атентатът на Орсини — обяснил Симонини — се е провалил не защото той не успял да го извърши, а защото бомбите не са били добре направени. Сега разполагаме с хора, които са готови да рискуват да идат на гилотината, за да хвърлят бомбата в точния момент, но още не сме наясно какъв вид експлозиви да използваме, и разговорите, които водих с нашия приятел Гавиали, ме убедиха, че вашата група може да ни е полезна.