Пражкото гробище

— За какво става дума в книгата?

— Да ви кажа честно, не съм я чел, повече от петстотин страници е — лош избор, защото един клеветнически пасквил трябва да може да се прочете за половин час. Един наш агент, някой си Лакроа, специализиран в тези неща, ни направи резюме. Подарявам ви втория от оцелелите екземпляри. Ще видите, че в книгата се разказва как Монтескьо и Макиавели разговарят в царството на мъртвите, като Макиавели е теоретик на едно цинично разбиране за властта и смята за легитимни определени действия, насочени към потискане свободата на печата и на изразяване, на законодателното събрание и на всички онези неща, които се подкрепят от републиканците. Прави го при това толкова подробно, че дори и най-невежият читател осъзнава, че целта на този пасквил е да оклевети нашия император, като му приписва намерения да неутрализира властта на Парламента, да поиска от народа да продължи с десет години властта на президента и да превърне републиката в империя…

— Извинете ме, господин Лагранж — но говорим само между нас си, а вие знаете колко съм предан на правителството. Не мога да не отбележа във връзка с казаното от вас, че този Жоли намеква за неща наистина направени от императора и не виждам защо трябва да се питаме откъде е взел сведенията… Само че в книгата Жоли иронизира не само направеното от правителството, а прави инсинуации за какво му се било щяло да направи, сякаш вижда тези неща не отвън, а отвътре. Вижте, във всяко министерство, във всяка правителствена сграда винаги има по някой издайник, една sous-marin84, от който изтича информация. Обикновено го оставяме да си живее, за да можем чрез него да прокарваме невярна информация, която министерството има интерес да разпространява, но от време на време става опасен. Трябва да разберем кой е информирал или, по-лошо, подсторил Жоли.

Симонини си помислил, че всички деспотични правителства следват една и съща логика, достатъчно било да прочетеш истинския Макиавели, за да разбереш какво би направил Наполеон; ала тези разсъждения му помогнали да придаде форма на усещането, което имал, докато слушал преразказа на Лагранж: този Жоли карал своя Макиавели-Наполеон да говори почти със същите думи, които той бил сложил в устата на йезуитите в документа, съставен за пиемонтските служби. Следователно било видно, че Жоли се е вдъхновил от същия източник, от който се бил вдъхновил той самият, тоест от писмото на отец Роден до отец Роотан в „Мистериите на народа“ от Сю.

— Междувременно — продължил Лагранж — ще ви затворим в Сент Пелажи като разобличен мадзинианец, заподозрян във връзки с републикански среди във Франция. Там е задържан един италианец, някой си Гавиали, който е замесен в атентата на Орсини85. Естествено, ще се опитате да влезете във връзка с него, нали сте гарибалдиец, карбонар и кой знае какво още. Чрез Гавиали ще се запознаете с Жоли. Там, разбира се, ще има политически затворници, но и сбирщина от какви ли не престъпници. Накарайте го да проговори, в затвора хората се отегчават.