Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Изчакайте моля, господин Уинтър. Бихте ли ми дали номера на резервацията?
— А? — крачех напред-назад и мозъкът ми работеше на пълни обороти. — Бележникът ми не е пред мен в момента, може би ще можете да… — тогава забелязах номера в десния горен ъгъл. — Чакайте. Мисля, че е това. 219?
Чу се тракане на компютърна клавиатура. Нервно потропвах с крак и поглеждах през прозореца за колата на Хенри. Тогава с ужас си спомних, че Хенри не разполагаше с автомобила си. В неделя го бях взел от него и не му го бях върнал, все още бе паркиран там, където го бях оставил, зад игрищата за тенис.
Едва не затворих от паника. Ако Хенри нямаше кола, тогава нямаше да го чуя, може би в този момент бе изкачил половината стълбище! Точно тогава отново се разнесе гласът на операторката.
— Всичко е наред, господин Уинтър — каза тя енергично. — Нима агентът, от когото сте закупили билетите, не ви е информирал, че няма нужда да потвърждавате билети, закупени по-малко от три дни предварително?
— Не — отвърнах нетърпеливо и се канех да затворя, когато зашеметено осъзнах смисъла на думите й. — Три дни? — повторих.
— По принцип резервациите ви се потвърждават в деня на закупуването, особено що се отнася до такива като вашите, за които не можете да си възстановите парите. Агентът е трябвало да ви информира, когато във вторник сте закупили билетите.
Дата на покупката? Невъзстановими? Спрях да крача.
— Нека се изясним.
— Разбира се, господин Уинтър — отвърна тя рязко. — TWA, полет 41, тръгващ утре от Бостън, летище Лоугън, изход 12, 20.45 часа, пристига в Буенос Айрес, Аржентина в 6.01 сутринта. С прекъсване в Далас. Четири еднопосочни билети, по седемстотин деветдесет и пет долара всеки, да видим… — тя натисна още няколко клавиша, — това възлиза на общата сума от три хиляди сто и осемдесет долара, включително таксите, избрали сте да платите с картата си „Америкън Експрес“, нали така?
Главата ми се завъртя. Буенос Айрес? Четири билета? Еднопосочни? Утре?
— Пожелавам на вас и семейството ви приятен полет на борда на TWA, господин Уинтър — завърши весело операторката и затвори. Застинах, държах слушалката, докато не ме сепна монотонният звук на сигнала „свободно“.
Изведнъж ми хрумна нещо. Затворих телефона, върнах се в спалнята и отворих широко вратата. Книгите ги нямаше по лавиците, вратите на гардероба, който се заключваше с катинар, зееха отворени, самият незатворен катинар висеше на резето. Стоях там и зяпах издълбаните римски букви „YALE“, после се насочих към другата спалня. И там гардеробите бяха празни, закачалките подрънкваха на железния прът. Обърнах се толкова бързо, че едва не се спънах в два огромни куфара от свинска кожа, пристегнати с черни колани, поставени на прага. Вдигнах единия и тежестта му едва не ме събори.
За Бога, какво са намислили? Върнах се в коридора, оставих хартията на мястото й и бързо излязох през входната врата с книгата.
След като напуснах очертанията на северен Хампдън, започнах да крача по-бавно. Бях страшно заинтригуван, но и едно подводно течение от безпокойство нахлуваше в мислите ми. Трябваше да направя нещо, но не знаех какво. Дали Бъни знаеше? По някакъв начин бях убеден, че нищо не му е известно и че бе по-добре нищо да не научава. Аржентина. Какво имаше в Аржентина? Пасища, коне, някакви каубои, които носеха плоски шапки с помпони по краищата. Борхес, писателят. Бъч Касиди91, казват, се скрил там, както и доктор Менгеле92, Мартин Борман93 и цяла сюрия далеч не толкова приятни образи.
Спомних си, че една вечер Хенри бе разказал някаква история за една южноамериканска страна в къщата на Франсис — май беше Аржентина, не бях сигурен. Опитах се да си спомня. Беше нещо за пътешествие с баща му, търговски интереси, остров далеч от брега… Но бащата на Хенри поначало пътуваше много, пък и ако имаше някаква връзка, каква бе тя? Четири билета? Еднопосочни? И ако Джулиан знаеше за това, а той сякаш повече от всички нас знаеше неща, свързано с Хенри, защо предишният ден бе разпитвал къде са другите?
Главата ме болеше. Излязох от гората край Хампдън и тръгнах през широка, покрита със сняг поляна, която блестеше на светлината, видях две симетрични струйки дим, които се виеха от комините в двата края на Централната сграда, почернели с годините. Студ и тишина царяха навсякъде, само пред задния вход бе спрял камион за мляко, от който двама мълчаливи и сънени работници разтоварваха метални щайги и с трясък ги пускаха на асфалта.
Столовата бе отворена, макар по това време на деня в нея да нямаше студенти — само служителите на кафенето и хората от поддръжката, които закусваха преди началото на смените им. Качих се, взех си чаша кафе и няколко рохко сварени яйца, които изядох, седнал на една маса край прозореца в празната столова.