Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
При второто ни посещение в храма като омъжени жени молитвите ни бяха по-дълбоки, а даровете ни — по-щедри. После, по наша стара традиция, се спряхме при човека, който продаваше таро, за обичайния специален обяд — пиле, последвано от любимия ни десерт. Колкото и да обичахме неговите лакомства, те не ни се усладиха. Сравнявахме записките си и се опитвахме да изнамерим нова тактика за забременяване.
През последвалите месеци при посещенията си в семейство Лу се стараех с всички сили да угаждам на свекърва си. В родния си дом се мъчех да се държа колкото може по-добре. Ала навсякъде хората започваха да ми отправят погледи, които тълкувах като натяквания за моята безплодност. Няколко месеца след това госпожа Уан ми донесе писмо. Изчаках сватовницата да си тръгне и разгънах листа. Снежно цвете бе написала:
„Бременна съм. Всеки ден стомахът ми се бунтува. Според майка ми това е знак, че бебето се чувства щастливо в утробата ми. Дано бъде момче. Желая ти същото.“
Не можех да повярвам, че Снежно цвете ме бе изпреварила. Аз стоях по-високо от нея. Трябваше аз да забременея първа. Толкова дълбоко унизена се почувствах, че не съобщих на мама и леля хубавата новина. Знаех каква ще е реакцията им. Мама щеше да ме укорява, а леля щеше да ликува заради Снежно цвете.
Следващия път, когато посетих семейство Лу и се отдадохме на съпружеските си задължения, аз обвих крака около тялото на мъжа си и го стисках в обятията си, докато той изпразни семето си в утробата ми. Държах го толкова дълго върху себе си, че той заспа отпуснат, както бе в мен. Лежах будна дълго след това и дишах спокойно, замислена за пълната луна на небето и заслушана в шумоленето на бамбука пред прозореца. На сутринта той се бе претърколил и спеше на една страна. Вече знаех какво да правя. Протегнах ръка под завивките, обхванах члена му и го задържах, докато се втвърди. Когато почувствах, че е на път да се събуди, отдръпнах се и притворих очи. Позволих му отново да си свърши работата, а когато стана и се облече, останах да лежа неподвижна в леглото. Чувахме майка му да шета из кухнята — работа, която вече отдавна трябваше да съм подхванала. Съпругът ми ми хвърли един поглед, в който се четеше гръмко предупреждение: ако не се надигнех скоро и не се заемех със задълженията си, щеше да има сериозни последствия. Той не ми се разкрещя или удари, както правят някои мъже, но напусна стаята, без да се сбогува. Няколко мига по-късно чух тихия шепот, който размениха с майка му. Никой не дойде при мен. Когато най-после станах, облякох се и отидох в кухнята, свекърва ми ме посрещна с щастлива усмивка, а Юнган и другите момичета се спогледаха многозначително.
Две седмици по-късно, докато лежах в леглото в родния ми дом, се събудих с чувството, като че демони лисици разтърсваха къщата. Успях да стигна до полупълното нощно гърне и повърнах. Леля влезе в стаята, коленичи до мен и избърса потта от челото ми с опакото на дланта си.
— Сега наистина ще ни напуснеш — рече тя и за първи път от много време насам огромната й пещера зейна в широка усмивка.
Същия следобед взех четката и съчиних писмо до Снежно цвете:
„Когато се срещнем при храма на Гупо тази година, и двете ще сме закръглени като месечината.“
Както можете да си представите, мама прояви същата строгост през месеците на бременността ми, както по време на бинтоването. Мисля си, че просто бе в нейната природа да мисли само за лошото, което може да се случи.
— Не се катери по височините — гълчеше ме тя, като че това някога ми е било позволено. — Не минавай по тесни мостове, не заставай на един крак, не гледай затъмнения и не се къпи в гореща вода.
Нямаше опасност да сторя, както и да наруша някое от тези правила, но ограниченията за храната бяха друга работа. Нашият край се гордее с пикантната си кухня, но на мен не ми се позволяваше да ям нищо, което е подправено с чесън, люти чушки или пипер, тъй като това би могло да забави изхвърлянето на плацентата. Не можех да ям агнешко, за да не се роди детето болнаво, или риба с люспите, което можеше да доведе до тежко раждане. Забранено ми бе прекалено соленото, горчивото, сладкото, киселото и лютото, така че не можех да ям ферментирал черен боб, горчив пъпеш, извара с бадеми, гореща и кисела супа, както и нищо дори леко подправено. Позволяваше ми се лека супа, задушен ориз със зеленчуци и чай. Приех тези ограничения със съзнанието, че стойността ми се определяше изцяло от детето, което растеше в утробата ми.