Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Какво искаше да каже с това „след това, което научих за нея“? Че съм се съюзила с Даррок? Че според него, съм искала да го предам? Или беше нещо друго? Коя беше Тели и за какво искаше да я разпита?
– Даррок е мъртъв. Тя ще каже на В’лане, че си го е измислила. Никой няма да повярва на хлапето – още една дълга пауза. – Разбира се, тя ще направи каквото кажа. Ще очистя В’лане лично, ако трябва – замълча. – Как ли пък не можеш!
Мълчанието се проточи дълго и осъзнах, че сигурно е прекъснал разговора.
Стоях с ръка на касата на вратата и гледах стълбите.
– Вкарай си задника тук, госпожице Лейн! Веднага!
– Аз чух... – започнах.
– Аз ти позволих да чуеш – прекъсна ме той.
Стиснах уста, затворих вратата и се облегнах на нея. Ъгълчетата на устните му се извиха нагоре, сякаш на някаква негова шега, и за момент помислих, че водим един от онези тихи разговори.
Мислиш, че е безопасно да се затваряш вътре със Звяра?
Ако мислиш, че се страхувам от теб, грешиш.
Трябва да се страхуваш.
Може би ти трябва да се страхуваш от мен. Давай, ядосай ме, Баронс! Виж какво ще се случи!
Устата му се разтегна в усмивка, която ми беше станала позната през изминалите няколко месеца, оформена от противоречащи чувства: отчасти подигравка, отчасти гняв и отчасти възбуда. Мъжете са толкова сложни.
– Сега знаеш какво мислят те за теб. Аз съм единственото, което стои между теб и мъжете ми – каза той.
Това и едно много дълбоко гладко езеро. Бих се гмурнала до дъното, ако трябва. Въпреки че отново беше жив, сега разбирах, че никога нямаше да унищожа света, за да го възкреся. Вече не бях жената, която бях преди да помогна да го убием и никога повече нямаше да бъда.
Трансформацията, която претърпях, беше нанесла трайни щети. Емоциите, които изпитвах, докато вярвах, че е мъртъв, бяха срязали дълбоко, оставяйки сърцето ми белязано, а душата ми променена. Скръбта може да се беше стопила, но споменът за онези дни, решението, което взех, нещата, които почти направих, щяха да са част от мен завинаги. Подозирах, че част от мен е все още леко вцепенена и може да остане така дълго време.
Погледът ми се задържа на врата му. Сякаш гърлото му никога не беше срязвано. Нямаше рана, нямаше белег. Беше напълно изцерен. Бях го видяла гол предишната нощ и знаех, че няма белези и по торса му. Тялото му не носеше доказателство за жестоката смърт.
Погледнах обратно към лицето му. Той се взираше в новобоядисаната ми коса. Избутах я назад и я прибрах зад ушите. По враждебността в погледа му съдех, че ако си отворя устата, ще ме среже, затова зачаках и се наслаждавах на гледката.
Едно от нещата, които осъзнах, докато скърбях за него, беше колко е привлекателен за мен. Баронс е... пристрастяващ. Започва да ти харесва все повече и повече, докато вече не можеш да си представиш да гледаш друг. Носи черната си коса пригладена назад, понякога къса, понякога дълга, сякаш не може да бъде безпокоен да я поддържа редовно подстригана. Сега знам защо при тази височина и с твърди мускули той се движи с такава животинска грация.
Той е животно.
Челото, носът, устата и челюстта му носят отпечатъка на генетичен фонд, измрял много отдавна, смесен с каквото там го прави звяр. Макар че е симетрично и с остри черти, лицето му е твърде примитивно, за да е красиво. Баронс може и да е еволюирал да върви изправен, но никога не е изоставял чистотата и непрощаващите движения на роден хищник. Агресивната безпощадност и кръвожадност на моя демон-пазител са присъщи за природата му.
Когато пристигнах в Дъблин, той ме ужаси.
Вдишах дълбоко, изпълвайки дробовете си дълго и бавно. Разделя ни три метра широко бюро, но аз все пак мога да го помириша. Никога няма да забравя аромата на кожата му, независимо колко дълго живея. Познавам вкуса му в устата си. Познавам миризмата, която правим заедно. Сексът е парфюмерия, която създава свой собствен аромат – взема двама души и ги прави да миришат като трети. Това е мирис, който никой човек не може да създаде сам. Чудя се дали тази трета миризма може да стане наркотик от смесени феромони, които могат да бъдат произведени само от смесването на пот, слюнка и семенна течност на тези двама души. Исках да го бутна назад на бюрото. Да го възседна. Да изхвърля буря от емоции по тялото му с моето.
Осъзнах, че той ме гледа втренчено, твърдо и че мислите ми може би са били малко прозрачни. Желанието е трудно за скриване. То променя начина, по който дишаме и едва доловимо пренарежда крайниците ни. Ако си настроен към някого, е невъзможно да не забележиш.