Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Тя го погледна с нежелание. Бе изпила няколко коктейла и леко й личеше. Не й се искаше да тръгва, но след малък спор стана и Джордж отиде на втория етаж за палтото си. Когато се върна долу, Катрин Дейвис му каза, че Кей вече била излязла при колата.

Гостите се бяха увеличили и за да избегне сбогуването с всички, той мина през салона с френските прозорци и излезе на моравата — на по-малко от двайсетина фута разстояние забеляза фигурите на Кей и Артър Буш на фона на ярката улична лампа; бяха застанали близо един до друг и се гледаха в очите. Забеляза, че се държат за ръце.

След първото сепване от изненадата Джордж инстинктивно се обърна кръгом, върна се бързо през салона, откъдето бе дошъл, и излезе шумно през предната врата. Кей и Артър Буш обаче продължиха да стоят близо един до друг и когато накрая се обърнаха и го видяха, сториха го бавно и с унесени погледи. Двамата като че ли направиха усилие — отдръпнаха се един от друг така, сякаш това им причиняваше физическа болка. Джордж се сбогува особено сърдечно с Артър Буш и в следващия миг двамата с Кей пътуваха към къщи в ясната калифорнийска нощ.

Той не каза нищо и Кей не каза нищо. Не можеше да повярва на очите си. Беше подозирал, че Кей се е целувала с този или онзи, но никога не беше го виждал, нито се бе замислял за това. Сега беше различно — имаше някакъв елемент на нежност, а в очите на Кей забеляза нещо загадъчно и далечно, което не бе виждал никога преди.

Без да промълвят и дума, двамата влязоха вкъщи; Кей спря пред вратата на библиотеката и надникна.

— Вътре има някой — каза тя и добави с безразличие: — Аз се качвам горе. Лека нощ.

Когато тя изтича нагоре по стълбата, онзи от библиотеката излезе в коридора.

— Мистър Ханафорд…

Беше блед и як младеж; лицето му изглеждаше някак познато, но Джордж не можеше да се сети къде го е виждал.

— Мистър Ханафорд? — повтори младежът. — Познах ви от филмите. — Той загледа Джордж с явно възхищение.

— Какво мога да направя за вас?

— Бихте ли влезли вътре?

— Какво има? Не ви познавам.

Казвам се Донован. Брат съм на Маргарет Донован. — Лицето му малко се стегна.

— Случило ли се е нещо?

Донован посочи вратата:

— Влезте тук. — Сега гласът му прозвуча уверено, почти заплашително.

Джордж се поколеба и влезе в библиотеката. Донован го последва и застана от другата страна на масата разкрачен и с ръце в джобовете.

— Ханафорд — каза младежът с тон на човек, който се опитва да разпали яда си, — Маргарет иска петдесет хиляди долара.

— За какво говорите, по дяволите? — извика Джордж невярващ.