Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Мама му стара! — изтърси одобрително Кристофър.
— Леле! — изръмжа тихо Ерик.
Ноъл също я зяпаше. Клаудия просто стоеше там като някой откачен финландски ексхибиционист и гърдите й стърчаха напред, за да може целият свят да ги види. Никой от братята Кан не й каза да се облече. И защо ли да го правят?
Това вече беше прекалено. Ариа тихо изписка, измъкна се от джакузито, грабна хавлията си и хукна към вратата, без да усеща студения въздух и ледения под. Щом се озова вътре, тя се уви в хавлията и тръгна, залитайки, към асансьора, където натисна копчето няколко пъти. И естествено, точно сега асансьорът трябваше да спре на всички етажи.
— Кхъм.
Тя подскочи и се обърна. На входа стоеше Ноъл и от полуголото му тяло се вдигаше пара. Мокри стъпки показваха откъде беше дошъл.
— Къде отиваш?
Ариа отново натисна копчето.
— В стаята си.
— Не трябва ли първо да се извиниш?
Тя рязко се обърна към него.
— На кого?
— Клаудия не е направила нищо лошо, Ариа.
Тя го зяпна изненадана.
— Шегуваш ли се?
Ноъл просто сви рамене.
Ариа се почувства така, сякаш милион капиляри се пръснаха едновременно в мозъка й.
— Добре. Добре. Както и да е. Ако искате да си правите четворка с Клаудия, няма проблем. Но не и пред мен, ясно ли е? Не знаех, че от мен се очаква и да гледам.
Най-накрая асансьорът звънна и вратата се отвори. Ариа влезе вътре, но Ноъл я издърпа навън. Зелените му очи гледаха обидено.
— Ариа, Клаудия плаче там навън. Не знаела, че трябва да носи бански в горещото джакузи. Във Финландия никой не го прави! Момчетата влизат голи в джакузито. Момичетата влизат голи в джакузито. Не са толкова скромни като нас. Не трябваше да пищиш пред нея — очаквах точно ти да проявиш разбиране към културата й.
Ариа изтръгна ръката си от неговата.
— Разбиране на културата ли? Ноъл, появата на Клаудия гола край джакузито няма нищо общо с културата й — това си е чист курвенски номер!
Ноъл зяпна от изненада. Той затвори очи и поклати глава, сякаш не можеше да повярва. Сякаш мислеше, че тя е просто една ревнива кучка.
Вратите на асансьора отново започнаха да се затварят, но Ариа пъхна крака си между тях и ги спря.
— Клаудия те иска, Ноъл — каза ледено тя. — И ако не беше толкова заслепен от нея, щеше да забележиш, че въобще не го крие.
Тя влезе в асансьора и натисна бутона за затваряне. Част от нея се надяваше, че Ноъл ще я последва вътре и ще се качи с нея, но той просто стоеше във фоайето и примигваше, а на лицето му бе изписано горчиво разочарование. Вратата се затвори със съскане и след миг кабинката потегли нагоре към етажа на Ариа. Тя нямаше представа къде е отишъл Ноъл.
И се опита да се залъже, че всъщност не й пука.
25.
Едно голямо щастливо семейство
Точно в осем вечерта Спенсър, Зак и Амилия се озоваха под зелено-белия навес на „Смит и Воленски“, луксозен специализиран ресторант за бифтеци на Трето авеню, и минаха през тежките двойни врати с месингови дръжки.
Пред бара беше пълно с народ и всички се надвикваха. Бизнесмени седяха на грамадни дъбови маси и похапваха ребърца и сочни бургери с големината на главите им. Млади съпруги пиеха мартини и игриво намигваха на изтупаните в бели сака ирландски младежи, които пълнеха чашите на бара. Въздухът миришеше на месо и тестостерон.
— Само баща ми може да избере толкова мъжкарско място — промърмори Зак в ухото на Спенсър, докато управителката ги водеше през претъпканата зала към масата, на която седяха родителите им. — Наистина ли смяташ, че майка ти намира това място за романтично?
Спенсър се съмняваше в това, но го щипна по ръката.
— Хайде, хайде. Трябва да се държим възможно най-прилично, забрави ли?
Зак повдигна изненадано едната си вежда.
— Всъщност предлагам да се държим възможно най-неприлично.
— Така ли? Какво си наумил?
— Пиянска игричка. — Очите на Зак проблеснаха. Той бръкна в чантата си и показа на Спенсър капачето на метална манерка. — Пълна е с „Абсолют касис“.
— Лошо момче! — прошепна Спенсър. — Навита съм. Ето го моето правило: всеки път, когато мама се засуети около баща ти, пием.
— Съгласен. И всеки път, когато баща ми се изфука с нещо, пак пием.
Спенсър изсумтя.