Тайните на Марсилия

Преди да разкажем следващия епизод от тази драма, преди да посочим всичките опасения на Мариус от тази игра, необходимо е да се обяснят причините, поради които се множаха игралните домове в Марсилия. Авторът на тези редове би желал да покаже в цялата ѝ грозна голота дълбоката рана, която разяжда най-богатите и развити градове на Франция. Ще му простим краткото отклонение, което си е позволил, мислейки за ползата от целта, която си поставя.

Трябва да се отбележи, че хазартът поразява най-вече големите търговски центрове. Когато цялото население се предава на една разюздана спекула, когато всички класи в един град денонощно се занимават с черна борса, почти невъзможно е това множество от търговци да не се хвърли във вълнуващия водовъртеж на хазарта. Играта става спекула, която се прибавя към всички останали. Спекулира се според случая: дневната работа продължава през нощта; през деня хората се мъчат да забогатеят и продават каквото им падне, а нощем се стремят да увеличат парите си, като опитват късмета си върху игралните маси. Ако е вярно, че понякога търговията е игра, търговците могат да смятат, че не променят средата си, премествайки се от магазина си към съседния игрален дом.

Впрочем търговската треска е заразно нещо. В Марсилия няма младеж, който да не мечтае за подобна неочаквана печалба, виждайки как само за няколко години хората са натрупали цяло състояние. Всички искат да станат търговци, целият град е една огромна банка, в която смисъл на живота е само печеленето на пари. Идете на пристанището, идете навсякъде, накъдето се насочва тълпата : няма да чуете да се говори за нищо друго освен за пари, ще си помислите, че сте в огромна канцелария, в която разговорите се въртят само около цифри. Голям удар е, когато имате в джоба си десет франка и спечелите с тях двадесет, тридесет, четиридесет. Тези, които притежават големи капитали, играят на Борсата, купуват и препродават, но бедните, онези, които имат само няколко франка, нямат друг избор освен играта. Понеже нямат пари, за да се захванат с големи сделки, задоволяват се да разчитат на случайността. Това също е начин да се забогатее и да се разори човек; достъпен за всички, лесен и бърз, една странна търговия, носеща странни вълнения. Играчът е спекулант, който за една нощ се потапя в напрегнатия живот на играта, изпитва тревоги, надежди и отчаяние. В един град като Марсилия, в който парите са всевластен господар и народът е разтърсен от ужасна търговска треска, играта става необходимост, нещо като отворена за всички банка, в която всеки, богат или беден, може да опита късмета си с многото си пари или с дребните монети, с които разполага.