Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Беше облечен изящно – с панталон и сако от фино сукно. Изпод небрежно закопчаната му жилетка се показваше бяла риза и тежка верижка на часовник.
Понеже бе едва десет часът, Совер се разхождаше по пантофи, с мека филцова шапка и красива лула. Човек имаше чувството, че тротоарът на улица "Канбиер" е негов. Държеше се така, сякаш си беше у дома: заемаше възможно най-много място, гледаше минувачите с фамилиарен и покровителствен вид; стоеше разкрачен, с ръце в джобовете и наблюдаваше Мариус отвисоко, със снизходителен поглед.
– Изглеждате ми тъжен и болен. Защо не правите като мен: обличайте се добре, яжте и пийте до насита, развличайте се. О, аз не зная какво е тъга. Силен съм, имам здрав стомах, мога да харча по сто франка, ако пожелая, а за това трябва да си богат.
Гледаше състрадателно Мариус, който му се виждаше толкова хилав и блед, че му ставаше приятно, че самият той е дебел и червендалест. В този миг би дал на драго сърце назаем хиляда франка на младежа.
Мариус не слушаше брътвежа му. Разсеяно се бе ръкувал с него и отново бе потънал в мрачни мисли. С отчаяние си мислеше, че от три месеца се бе борил напразно, без дори да успее да започне делото си: стълбът, който се извисяваше пред него, очакваше Филип. Струваше му се, че е прикован към тротоара, че вече няма да може да се притече на помощ на брат си. В този миг би се продал за няколко хиляди франка, би извършил и предателство.
Совер, без да получава отговор, продължаваше да бъбри. Обичаше сам да се слуша.
– По дяволите! Един млад човек трябва да се забавлява.
Горкият! Работите много, млади приятелю. Ах, за това трябват много пари: удоволствията струват скъпо. Аз например от седмици вече харча като луд... Вие не можете да се забавлявате така, за вас това е невъзможно. Но поне може малко да се повеселите. Нали имате някое и друго су?... Искате ли някоя вечер да посетите с мен едно място, където няма да скучаете?
Беше си въобразил, че като направи това предложение на Мариус, ще покаже щедростта си. Изслуша благодарностите на младежа, после, понеже клетият момък продължаваше отчаяно да мълчи, го хвана властно за ръката и го повлече по тротоара.
– Заемам се с вас! – извика той. – Ще ви издигна по най-добрия начин. Искам след осем дни да станете почти толкова весел, колкото съм аз... Храня се в най-добрите ресторанти, имам за любовници най-красивите жени в Марсилия и, както виждате, разхождам се по цели дни... Има ли по-хубав живот от този?...
Совер спря, застана внезапно пред Мариус, скръсти ръце и продължи:
– Знаете ли кога си легнах?... В три часа сутринта!... А знаете ли къде прекарах нощта?... В клуба "Корней", където играхме дяволска игра... Представете си, там имаше две очарователни създания, жени с рокли от кадифе, с бижута, дантели, скъпи неща, които човек не смее да докосне с ръка... Клерон, една малка брюнетка, спечели повече от пет хиляди франка.
Мариус бързо вдигна глава.
– Така ли? – попита оживено младежът. – За една нощ могат ли да се спечелят пет хиляди франка?
Совер прихна:
– Господи, какъв наивник сте! Виждал съм да се печелят много по-големи суми. Някои хора имат късмет... Миналата година се запознах с млад човек, който за две нощи спечели шестнадесет хиляди франка, а пристигна с мен в клуба без нито едно су... Давам му назаем пет франка, а на другия ден той се оказва собственик на цели шестнадесет хиляди... Изядохме ги и ги изпихме заедно. Мили Боже, забавлявахме се цял месец!
По лицето на Мариус се разля руменина. Чувстваше се обзет от тръпка, която нарастваше и изгаряше гърдите му. Никога не бе изпитвал толкова силно вълнение.
– Трябва ли да си член на някакъв клуб, за да играеш? – промити с разтреперан глас той.
Совер се усмихна и хитро намигна, повдигайки рамене.
– Мислех – продължи Мариус, – че в клубовете не се приемат външни лица и че само техните членове, които са си платили таксата, имат право да играят в тях.
– Да, да, точно така – засмя се Совер. – Само членовете имат право да играят... Само че тези, които нямат това право, тоест външните лица, много често са повече около игралните маси и разиграват по-големи суми от членовете... Разбирате ли?
Този път Мариус хвана Совер за ръка. Мълчаливо направиха няколко крачки, после младежът запита със свито гърло спътника си:
– Можете ли да ме заведете тази вечер в клуба "Корней"?
– Браво! – извика Совер. – Ще се повеселим. Виждам, че започвате да разбирате живота. Аз не мога да живея без вино, хазарт и хубави жени. И като ви видях толкова блед, си казах: ето един юнак, на когото трябва да се помогне. Опитайте се да спечелите пари, бързо си намерете любовница и ще напълнеете, дяволите да го вземат!.. Разбира се, че ще ви заведа тази вечер в клуба "Корней" и ще ви запозная с Клерон.