Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
В пет часа сутринта тя се промъкна до банята и задигна две от хапчетата на майка си против безсъние. Глътнала ги, тя заспа на мига и се събуди късно следобеда. Родителите й не я бяха будили.
В ушите й шумеше, както в големите раковини, ако ги притиснеш до ухото си. Казваха, че това бил шумът на прибоя. Треперенето на ръцете й бе сменено от силно изтръпване. На вълни я налиташе гадене. Всеки път, когато се опитваше да стане от леглото, й се виеше свят. Колкото повече наближаваше вечерта, толкова по-зле й ставаше. Точно като при махмурлук, но наопаки. Когато Фелиша не слезе в неделя за обяд, при нея влезе майка й. Приседна на края на кревата и я погали по косата. Ръката й бе ледена.
- Да не си болна, Фелиша? - майка й се безпокоеше искрено и сигурно вече бе усетила, че в стаята на дъщеря й не миришеше на алкохолни пари.
- Не ми е добре - Фелиша се надяваше, че майка й ще престане да я гали по главата, защото иначе щеше да се разплаче.
- Да ти донеса ли обяда в стаята? Имаме телешки стек.
- Не, боли ме коремът. Виж, би било добре да пийна вода.
Майка й донесе вода и до края на деня повече не я обезпокои.
Пропусна още три дни от училището по болест. Крадеше таблетки от майка си, за да спи през нощта. На четвъртия ден вече не й се виеше свят, но изтръпването така и не бе минало. Тя дори бе започнала да харесва това състояние на безчувственост и искаше то да се усили. Искаше изтръпването да се разпростре от пръстите и чувствителните места по кожата й върху цялата й нервна система, така че вече да не усеща нищо. Единственото, което би се съгласила да остави, бе усещането, което я навестяваше, точно преди да заспи, след като е взела приспивателно. Тогава й се струваше, че е лека като въздух и вятърът ей сега ще я отнесе. На четвъртия ден тя изглеждаше здрава и се отправи към спирката на училищния автобус, но само за да се срещне със съседа си, дрогирания Брад Дейвис.
Той, както винаги, стоеше и чакаше автобуса, повтаряйки, че някои тийнейджъри стават по-рано сутрин. Фелиша, както винаги, го поздрави по стар навик. Забавното бе, че именно той някога я бе целунал за пръв път. По-точно бе да се каже, че тя бе откраднала от него първата си целувка, защото той твърде много се бе притеснявал да я целуне. Бе се случило в дървената барака в задния двор на семейство Дейвис, когато и двамата бяха на осем годинки. Да се целуваш, се бе оказало странно и мокро, а Брад така се бе зарадвал, че на следващия ден й бе подарил близалка на клечка с формата на сърчице. Никога след това не се бяха целували, но си бяха останали добри приятели дотогава, докато при Брад се бяха появили акнето и наркотиците, а при Фелиша - малките гърди, които така и не пораснаха никога, и поезията. Продължаваха обаче да се поздравяват всяка сутрин в училищния автобус.
Този път Фелиша се отправи право към него. Вече бе взела решение. Когато му подаде двадесет долара, той я изгледа учудено. Ръцете им не се бяха срещали от много години.
- Трябва ми нещо успокояващо - каза Фелиша.
- Нервничиш преди изпитите, а?
Фелиша го изгледа с недоумение, сякаш въобще не бе разбрала за какво говори. Бе забравила напълно, че след седмица имаше матура, а след още една - щеше да се състои церемонията по завършването на училището. Щяха да наметнат мантии и да си сложат шапки с пискюли и щяха да им връчат дипломите, а Холи щеше да държи тържествена реч пред всички родители.
- Най-силното от онова, което можеш да намериш -само му каза тя.
- Ще се наложи малко да почакаш.
- Ще дойда утре сутринта.
И тя тръгна обратно към тухления си дом. Не се качи обаче на втория етаж. Вместо това слезе в мазето. Там долу, в самия край на коридора, имаше стая. На вратата й детска ръка бе изрисувала разноцветни букви: „Таен клуб! Вход само за Холи, Сюзън и Фелиша”. Фелиша и досега си спомняше как бе изписала тези букви преди приблизително осем години. Вътре бе украсила стените с принцеси, коне, звезди и планети. По средата на стаята имаше маса, а на нея остатък от свещ в бутилка с втвърдили се стеаринови вадички. До стената, точно под прозорчето на мазето, имаше диван. Прозорчето бе скрито от щора на цветчета, която едва пропускаше ярката дневна светлина. Фелиша Стоун, която още не бе станала на осемнадесет години, легна на дивана и се взря в тавана, без каквато и да е надежда да заспи. Чу как в дванадесет часа майка й отиде в районната библиотека, където работеше на половин работен ден. Тогава тя се качи горе и открадна отново хапчета. Този път увеличи дозата на три, разбирайки много добре, че разобличаването й е само въпрос на време.