Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Само Брад да не я подведеше.
Той не я подведе.
Валиумът има успокоителен ефект, а ако човек надхвърли препоръчаната доза, всичките усещания се притъпяват почти до пълна безчувственост. Фелиша получи от Брад достатъчно валиум, за да преживее изпитите и церемонията по завършване на училището. Излъга приятелките си, че всичко е наред и че нищо не е имало между нея и Шон Невинс, въпреки че той се хвалеше из цялото училище как се е изпразнил в устата й. Също така им каза, че сексът вече не я вълнува и ще го започне, когато сметне за необходимо. За себе си бе решила това да не се случи никога.
За късмет, с Шон писаха на матурите в различни класни стаи, а по време на церемонията мястото му бе далеч от нейното, така че не й се наложи да го погледне в очите. А след това той съвсем изчезна - първо прекара ваканцията в Европа, а след това отиде, изглежда, в някой от престижните университети в източната част на страната, а тя остана в Ричмънд с таблетките си.
През следващите завършването седмици ефектът от таблетките, благодарение на които бе издържала последните ужасни дни в училището, започна да отслабва и тя ги поглъщаше с бира или бърбън. Седеше с часове в мазето, полуобезумяла от хапчетата и алкохола, а родителите й мислеха, че е у Холи. Холи мислеше, че е у Сюзън, а Сюзън бе сигурна, че си е вкъщи.
Онемелите от таблетките рецептори от време на време все пак се пробуждаха и тогава тя почти усещаше члена на Шон Невинс в устата си. Усещаше неговия остър и миришещ на нишадърен алкохол дъх. Повръщаше й се от това, че главичката на члена му бе там, навътре, и притискаше хранопровода й. И изпитваше смучеща пустота, когато членът тръгваше назад за нов тласък. Спомняше си как й се бе искало да впие зъби, да отхапе всичко, когато той бе целият вътре. Може би щеше да изтръгне онова, което го правеше такова лайно. Но не се бе решила. Понякога си мислеше за това с часове и забелязваше как стиска зъби и напряга дъвкателните си мускули само тогава, когато започваха да я болят. Тогава решаваше да увеличи количеството таблетки или алкохола. Отначало пиеше само сутрин, за да може миризмата да изветрее, преди родителите й да се върнат от работа, а през деня и вечерта минаваше само с хапчетата. Нямаше никакъв проблем с получаването им. Брад се радваше да е полезен. Фелиша ги взимаше толкова евтино, че сама се досещаше, че Брад определено влизаше в дългове заради нея. Той сигурно отдавна бе разбрал, че я измъчва нещо къде по-сериозно от предизпитна треска. Бе ясно, че дрогираният Брад си мислеше, че по такъв начин й помага. Той наистина й помагаше.
Лека-полека всичко й стана все едно. Започна да пие през целия ден и престана да избягва родителите си вечер. Или си седеше в стаята, или се преструваше, че излиза на разходка до късно, стараейки се да се връща вкъщи, когато баща й бе още на работа, а майка й си бе вече легнала. Рано или късно обаче някой все щеше да забележи нещо, защото все по-малко й се удаваше да се преструва. Разбираше ясно това, колкото и пияна да беше. Лятото минаваше и тя ставаше все по-безразлична към случващото се и все по-малко живееше истински живот. Бе й провървяло, защото двете й приятелки бяха заминали за през ваканцията, без да заподозрат нищо. Не каза нищо на родителите си за заминаването им, за да продължава да има възможността да използва имената им за прикритие. Родителите й обаче можеха и сами да я разобличат и тя го знаеше. Освен това знаеше какво щяха да направят, когато научеха истината. Тогава щеше да започне реабилитацията. А ако имаше нещо, от което да се страхува Фелиша, то това бе именно фактът, че не всичко е загубено за нея. Че има някой, който може да й помогне да се измъкне от мъгливия живот, който живееше. Това щеше да означава да прекара остатъка от живота си, усещайки постоянно вкуса на члена му в устата си. В края на краищата тя стигна до извода, че има само един изход от положението й.
Една сутрин в началото на август тя отвори плика, който майка й бе оставила на кухненската маса. Оказа се отговор от университета в Ричмънд. Фелиша бе записана като студентка по английска литература. Тя смачка писмото и го пъхна в джоба си. И не усети нищо. Излезе от вкъщи. Приближи се до съседната къща и звънна на семейство Дейвис. Както се и надяваше, вратата бе отворена от Брад.
- Ти какво, пак ли си на сухо? - завъртя очи Брад. Покани я да влезе.