Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Как са чули за това толкова бързо?
- Някой съсед е съобщил, или един от новинарските бусове е бил наблизо за нещо друго. След като нещо стигне до полицейските скенери, репортерите ще научат за него.
- Защо тези репортери не са били на първото местопрестъпление?
- Защото е по-изолирано, по-трудно е да стигнеш до него и да успееш с крайния срок. Или в този случай може да е намесена местна знаменитост, или просто копието е по-добро.
- По-добро копие? - попита той.
- По-сензационно.
На ум се запитах дали е възможно да бъде по-сензационно от това да приковеш някого за стена, но разбира се, тези подробности не бяха съобщени на медиите, не и когато можеха да бъдат държани в тайна.
Разкопчах колана си и поставих ръка на дръжката на вратата.
- Минаването през пресата ще бъде първото препятствие. Аз самата сега съм нещо като местна знаменитост, без значение дали ми харесва или не.
- Любимата на Господаря на града - изрече Джейсън с усмивка.
- Не мисля, че някой е бил толкова любезен - казах - но, да. Макар че днес ще бъдат позаинтересовани от убийството. Ще ми задават въпроси за него, не за Жан-Клод.
- Изглежда, че се чувстваш по-добре - отбеляза Джейсън.
- Така е, не съм сигурна защо.
- Може би причината за лошата реакция, каквато и да е била, изчезва. Кимнах.
- Може би.
- Ще излизаме ли от колата или ще наблюдаваме от тук?
Въздъхнах.
- Излизаме, излизаме.
Джейсън отвори вратата си и се озова от моята страна още преди да съм успяла да стъпя на земята с повече от един крак. Днес ще го оставя да ми помага. Чувствах се по-добре, но все още не бях в най-добрата си форма. Щеше да ми е неприятно да откажа помощ и след това да се пльосна по лице. Днес наистина се опитвах да понамаля мъжкарското държание.
Моето, не на Джейсън.
Поставих ръка върху рамото на Джейсън и се запътихме по тротоара към тълпата. Имаше много хора и повечето от тях не бяха репортери. Първото местопрестъпление беше изолирано, без съседи наблизо, които да излязат от вратите си и да наблюдават шоуто. Но в този квартал имаше изобилие от къщи, така че си имахме тълпа.
Значката ми висеше около врата на късата си верижка, не я бях махнала още от предишното местопрестъпление. Сега, като се чувствах по-добре, ми хрумна, че ръката на Джейсън се намираше на пътя, ако се наложеше да посегна за оръжието си под лявата ми ръка. Не исках той да бъде от дясната ми страна, защото това беше ръката, с която стрелях, но дори и от ляво, той пречеше, поне малко.
Чувствах се по-добре, щом можех да се тревожа чак толкова за оръжието си.
Радвам се. Да се чувстваш зле е гадно, и гаденето е една от най-големите беди във вселената.
Мисля, че на репортерите им бе необходимо повече време да осъзнаят коя съм и че не сме просто част от нарастващата тълпа зяпачи, защото се бях хванала за ръката на Джейсън.
Даже си пробивахме път през тълпата, почти до полицейската линия, когато един от репортерите ме видя.
Завряха микрофон в лицето ми.
-Г-це Блейк, защо сте тук, убитата жена жертва на вампир ли е?
Мамка му, ако отвърнех само с „без коментар", щяха да напишат „Вероятно убийство, извършено от вампир".
- Викат ме на много престъпления, свързани със свръхестевеното, г-н Милър, нали? Не само за вампири.
Беше щастлив, че съм си спомнила името му. Повечето хора обожават да им помниш имената.
- Значи това не е вампирско убийство?
По дяволите.
- Още не съм била на местопрестъплението, г-н Милър. Не знам повече от вас.
Репортерите се затвориха около мен като юмрук. Към нас сега беше насочена голяма камера, която се поставя на рамото. Щяхме да се превърнем в основната тема в обедните новини, ако не се случеше нищо по-вълнуващо.
Въпросите валяха от всички посоки: „Убийство, извършено от вампир ли е? Какво чудовище е? Смятате ли, че ще има и други жертви?". Една жена се приближи толкова много, че само вкопчването ми в рамото на Джейсън попречи да бъдем разделени. „Анита, това новото ти гадже ли е? Да не би да си зарязала Жан-Клод?"
Това, че репортер би задал такъв въпрос при наличието на труп само на метри, говореше колко беше нараснал интересът на медиите към личния живот на Жан-Клод.
Веднъж след като въпросът бе повдигнат, още няколко репортери зададоха подобни въпроси. Не разбирах защо личният ми живот е по-интересен, или дори толкова интересен, колкото едно убийство. За мен това нямаше смисъл.
Ако кажех, че Джейсън е приятел, те щяха да го разберат погрешно. Ако кажех, че е телохранител, щяха да изтипосат факта, че се нуждая от телохранител, навсякъде. Найнакрая спрях да се опитвам да отговарям на въпроси и задържах значката си вдигната нагоре, така че униформеният полицай да може да я види.