Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Когато излязохме от магазина, много ми се искаше да върна онова до глупост безгрижно настроение, с което бяхме влезли. Пуснах няколко шегички, ала Томи не реагира — беше се замислил.
Тесният път, по който вървяхме, стръмно се изкачваше нагоре и след стотина крачки, на самия ръб на скалата, видяхме нещо като наблюдателен пункт със скамейки, откъдето можехме да съзерцаваме морето. През лятото това сигурно бе прекрасно място, където семействата биха могли да поседят и да похапнат на чист въздух. Макар да духаше студен вятър, ние се отправихме нататък, ала малко преди да стигнем до площадката, Томи забави крачка и каза:
— Криси и Родни са обсебени от идеята. Нали се сещаш? За отлагането на донорството за двойки, които истински се обичат. Сигурни са, че знаем за това, но в Хейлшам никой нищо не ни е казал. Поне аз не съм чувал такова нещо, а ти, Кат? Не, тези приказки просто започнаха да се разпространяват сред „ветераните“ напоследък. А на хора като Рут това им трябва — те се радват да раздуят нещата още повече.
Внимателно го погледнах, ала беше невъзможно да разбера дали това бяха добродушни закачки от страна на влюбения Томи, или израз на дълбокото му възмущение. Същевременно ми бе ясно, че има наум и още нещо, което няма връзка с Рут, затова не изразих отношението си, а просто изчаквах. Накрая той спря и започна да побутва с върха на обувката си смачканата картонена чаша на земята.
— Знаеш ли, Кат — започна той. — От известно време обмислям нещо. Според мен ние сме прави, че в Хейлшам никой не е споменавал за такова нещо. Но там имаше много неща, в които по онова време не виждахме смисъл. Затова си казах: ако това е истина, ако този слух се основава на нещо, бихме могли да си обясним почти всичко. Да получим отговор на въпросите, над които си блъскахме главите.
— Какво имаш предвид? Какво бихме могли да си обясним?
— Например Галерията.
Томи сниши глас и се наклони към мен, сякаш още бяхме в Хейлшам и обсъждахме нещо на опашката в столовата или край езерото.
— Така и не успяхме да разберем защо ни бе всъщност тази Галерия. Защо Мадам прибираше най-добрите ни работи? Но сега ми се струва, че вече знам. Нали си спомняш как всички спорехме за жетоните? Трябва ли, или не трябва да заплащаме с тях за предметите, които Мадам взема със себе си? Помниш ли как Рой Дж. отиде да говори за това с госпожица Емили? Тя би трябвало да му е обяснила нещо, да се е изтървала и да е издала тайната. Ето за какво се замислих.
Наблизо минаваха две жени с кучета на каишки и двамата с Томи — макар че това бе пълна идиотщина от наша страна — млъкнахме и изчакахме, докато отминат. След малко попитах:
— За какво, Томи? За каква тайна говориш?
— Рой Дж. попита госпожица Емили защо Мадам прибира работите ни. Помниш ли какво ни каза, че му е отговорила?
— Струва ми се, после ни обясни, че това е привилегия и че трябва да се гордеем…
— Да, но имаше и още нещо.
Тук Томи сниши гласа си до шепот:
— Беше му казала и друго — по-скоро то се беше прокраднало случайно в отговора й. Не помниш ли, Кат? Казала му, че чрез рисунките, стиховете и другите работи се проявява нашата душевност. Заявила, че те показват какви сме отвътре.
Когато произнесе тези думи, аз внезапно се засмях, тъй като си спомних една от рисунките на Лора, която изобразяваше червата й. Въпреки това усетих погнуса.
— Да — отвърнах. — Помня. Но защо си се заловил с това?
— Ето какво си мисля — започна бавно Томи. — Да допуснем, че „ветераните“ са прави в предположенията си. Да допуснем, че възпитаниците на Хейлшам наистина се радват на подобна привилегия. Да си представим, че двама души заявяват, че се обичат и молят да им се отпусне повече време да бъдат заедно. Тогава, нали разбираш, Кат, трябва да има някакъв начин да се прецени дали двамата говорят истината, или не. Защото някои биха могли да заявят, че се обичат чисто и просто за да отложат времето за донорство. Виждаш ли колко е трудно да се разбере? Може пък двойката наистина да си мисли, че това помежду им е любов, а то да е всъщност само секс и нищо повече. Или просто увлечение. Разбираш ли за какво говоря, Кат? Наистина е много трудно да се отсъди правилно и грешките вероятно не могат напълно да се изключат. Но главното е: който и да е онзи, който решава, дали Мадам, или някой друг, трябва да се опре на нещо.