Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Глава шестнайсета
Колкото и да е странно, след като се върнахме от Норфък, почти не разговаряхме за нашето пътуване. Стигна се дотам, че в един момент започнаха да се разпространяват какви ли не слухове за целта му. Но и тогава ние продължавахме да мълчим и накрая хората загубиха интерес към темата.
Дори сега не знам защо се държахме по този начин. Мисля си, че по-скоро изчаквахме Рут да проговори първа, защото смятахме, че само тя има право да реши какво да каже и какво — не. Ала по една или друга причина — може би се бе смутила от обрата на нещата, свързани с нейното „възможно аз“, може би просто й харесваше да обгръща личността си в тайнственост, — тя изобщо не засягаше въпроса. Избягвахме разговорите за пътуването ни дори помежду си.
Тъкмо тази атмосфера на тайнственост ме улесни в усилията ми да запазя в тайна факта, че Томи ми бе купил касетката с Джули Бриджуотър. Не че я криех някъде дълбоко сред останалите си вещи. През цялото време тя стоеше сред другите касетки от колекцията ми в една от малките купчинки до дъската за гладене. Ала непрекъснато следях, да не би да се появи най-отгоре на купчината. Понякога много ми се щеше да разкажа всичко на Рут, за да можем после да седнем и да си говорим за Хейлшам под звуците на тези песни. Но времето минаваше, а аз все не й казвах, пътуването ни до Норфък се отдалечаваше все повече във времето и накрая започнах да се чувствам така, сякаш пазя някаква срамна тайна. После, разбира се, но много по-късно, тя все пак зърна касетката и аз си казах, че по-добре да я бе видяла още в началото, но какво да се прави, такъв ми бил късметът.
С идването на пролетта все повече „ветерани“ започнаха да заминават на курс за помощници и макар да тръгваха, без да вдигат излишен шум, следвайки обичайната практика, вече нямаше как да отминем без внимание забележимото намаляване на броя на обитателите във Фермата. Не мога точно да определя какви чувства ни вълнуваха по този повод. Струва ми се, че до известна степен им завиждахме, че си тръгват. Имахме усещането, че там, където отиват, ги чака по-голям и по-вълнуващ свят. Ала от друга страна заминаването им все по-силно ни смущаваше и тревожеше.
После, струва ми се беше през април, ние се сбогувахме и с Алис Ф. — първата от възпитаниците на Хейлшам, която напускаше Фермата; тя скоро бе последвана от Гордън К. И двамата бяха заявили желанието си да започнат курса и си тръгнаха с бодра усмивка, ала след заминаването им атмосферата във Фермата завинаги се промени.
Върволицата от заминаващи изглежда повлия на мнозина „ветерани“, а вероятно като пряк резултат от нея бе и последвалата вълна слухове от рода на онези, за които Криси и Родни ни бяха говорили в Норфък. Говореше се за двойки от бивши възпитаници в други части на страната, които били получили отсрочка, защото успели да докажат, че истински се обичат, макар че вече ставаше дума за хора, които нямаха никакво отношение към Хейлшам. А ние, петимата, които бяхме ходили в Норфък, отново се държахме встрани от такива разговори; дори Криси и Родни, които преди бяха в центъра на подобни приказки, сега смутено извръщаха поглед всеки път, когато до ушите им достигаше този слух.