Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
А после, разбира се, я открих. Бързо прехвърлях касетите, като мислех за нещо съвсем друго, и изведнъж — ето я! — между пръстите си зърнах същата картинка, позната ми до болка от толкова много години: Джуди, цигарата й, кокетния поглед, който е отправила към бармана, размитите палми на заден план.
Не възкликнах, както бих направила, ако попаднех на нещо любопитно. Останах безмълвна и неподвижно се взирах в пластмасовата кутийка, не знаех радвам ли се, или не. За миг дори ми се стори, че трябва да има някаква грешка. Касетката бе отличен повод за предишното ни веселие, ала сега, когато я открих, имах нужда да поспра. Може би това бе причината за моето мълчание; известно време не издавах звук, хрумна ми дори да се престоря, че не съм я видяла. Но ето я! — в касетата имаше нещо неуловимо, което ме смущаваше, сякаш отдавна съм пораснала и не би трябвало да се вълнувам толкова от Джули Бриджуотър. Стигна се дотам, че изпуснах следващата касета да падне отгоре й. Ала тя продължаваше да се взира в мен с тясната си страна и накрая трябваше да викна Томи.
— Същата ли е?
Във въпроса му се долови искрено недоверие и причината за това бе по-скоро сдържаността ми. Взех кутийката в двете си ръце и внезапно ме обзе дълбоко задоволство — усетих и още нещо, по-сложно, което застрашаваше да ме разплаче. Ала аз се стегнах и само подръпнах Томи за ръкава.
— Да, същата е — отвърнах му и за първи път се усмихнах тържествуващо. — Не вярвам на очите си! Наистина я открихме!
— Ама съвсем същата ли е? Онази, която изгуби?
Въртях кутийката в ръцете си и си спомнях всички подробности — оформлението й от вътрешната страна, заглавията на песните, всяка дреболия.
— Не виждам никаква разлика — отвърнах аз. — Но нали знаеш, Томи, може би съществуват много касети като тази, с хиляди, при това на най-различни места.
Сега вече и аз на свой ред забелязах, че Томи сякаш не беше в голям възторг.
— Томи, като че ли не се радваш много — упрекнах го аз, макар и с шеговит глас.
— Радвам се, Кат, дори много. Просто… ами, мъчно ми е, че не аз я открих. — Усмихна се и продължи: — След като я изгуби, много пъти съм си представял как я намирам и ти я нося. Виждах лицето ти, чувах думите ти, такива неща.
Гласът му звучеше по-меко от обикновено, а погледът му бе прикован в касетката, която държах в ръце. И внезапно ясно осъзнах, че в магазина сме само двамата, ако не смятаме стареца зад щанда до входа, потънал до уши в бумагите си. Ние стояхме на нещо като платформа в задната част на магазина, където цареше тишина и полумрак — по всяка вероятност старецът бе махнал с ръка на стоката, която бе складирана в тази част на помещението. За няколко секунди Томи сякаш изпадна във вцепенение и на мен ми се стори, че отново превърта в ума си своите фантазии: как бих го погледнала, какво бих му казала, когато ми връща изгубената от мен касетка. После грабна кутийката от ръцете ми.
— Поне мога да ти я купя — ухили се той и преди да успея да го спра, слезе от платформата и тръгна към касата.
Докато старецът търсеше касетата, която отговаряше на обложката, аз се поразходих още малко в дъното на магазина. Все още съжалявах, че успяхме да я открием толкова бързо, и едва когато се върнахме във Фермата и аз останах сама в стаята си, оцених истински факта, че отново притежавам тази касета и тази песен. Но дори тогава чувствата ми се дължаха повече на тъгата по отминалото и сега, колчем извадя касетката и я погледна, тя пробужда в душата ми възпоминания и за онзи ден в Норфък, и за годините, прекарани в Хейлшам, при това с еднаква сила.