Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Отново се озовахме на ръба на скалата. И ако надникнехме през перилата, пак можехме да видим същите зигзагообразни пътеки, които се спускаха до самия бряг, само че този път в ниското зърнахме черен път с търговски павилиони, които бяха закрити и зазимени.
Известно време просто гледахме надолу, а вятърът брулеше лицата ни. Родни продължаваше да важничи, стараеше се да бъде весел — можеше да се помисли, че твърдо е решил нищо да не разваля такъв забележителен излет. Показваше на Криси нещо навътре в морето — далеч, досами хоризонта. Ала Криси се извърна и каза:
— Значи така — всички сме на едно мнение, нали? Това не е Рут.
Тя се засмя и докосна Рут по рамото.
— Много съжалявам. Както, разбира се и всички ние. Но няма защо да се сърдим на Родни. Замисълът не бе чак толкова глупав. Ще се съгласите, че когато я видяхме през витрината, усещането ни беше…
Тя млъкна, после отново докосна Рут по рамото. Рут не каза нищо, но леко сви рамене, сякаш искаше да отхвърли ръката на Криси. Тя се бе загледала в далечината — по-скоро в небето, отколкото в морето. Видях, че е разстроена, но на другите, които не я познаваха толкова добре, би могло да им се стори, че просто се е замислила.
— Извинявай, Рут — обади се Родни и също я потупа по рамото. Ала съдейки по усмивката му, той нито за миг не се съмняваше, че няма за какво да бъде укорен. Така иска извинение човек, който се е опитал да ти направи услуга, от която по някакъв начин не си успял да се възползваш.
Помня, че като ги наблюдавах двамата с Криси, аз си мислех: но какво толкова, всичко е наред. Те по свой начин са добри и се стараят да ободрят Рут. В същото време обаче, макар тъкмо те двамата да се обръщаха към Рут, докато ние с Томи мълчахме, аз се чувствах огорчена заради приятелката си. Защото съчувствието си е съчувствие, но подозирах, че дълбоко в душата си и двамата изпитваха облекчение. Облекчение от това, че нещата се бяха развили именно така, а не по друг начин — сега можеха да утешават Рут, а не завистливо да наблюдават главозамайващия полет на надеждите й. Облекчение от факта, че са ликвидирали мисълта, която ги вълнуваше, която ги измъчваше и плашеше — мисълта, че ние от Хейлшам се радваме на възможности, забранени за тях. Помня, че тогава си помислих колко много те двамата, Криси и Родни, се различават от нас тримата.
После Томи каза:
— Не разбирам каква е разликата. Нали искахме да се забавляваме?
— Ти, Томи, може и да си се забавлявал — хладно отвърна Рут, като продължаваше да съзерцава пространството пред себе си. — Ако търсехме да открием твоето „възможно аз“, щеше да си на друго мнение.
— Нямаше — възрази Томи. — Според мен това няма никакво значение. Дори да го откриеш, имам предвид своя модел, този, от който си била копирана, не виждам какво би се променило.
— Колко дълбокомислено! Какво щяхме да правим без теб, Томи? — язвително откликна Рут.
— А според мен Томи има право — обадих се аз. — Би било глупаво да предполагаме, че животът ти ще протече по същия начин, както този на твоя оригинал. Съгласна съм с Томи. Ние просто се забавлявахме. Не бива да го приемаме толкова на сериозно.
При тези си думи аз също протегнах ръка и докоснах Рут по рамото. Искаше ми се тя да усети разликата между моя допир и този на Криси и Родни, затова съвсем съзнателно избрах същото място. Очаквах някаква реакция, някакъв сигнал, че от мен и Томи тя възприема знаците на съпреживяване не по начина, по който ги приема от „ветераните“. Но от нейна страна не последва никакъв отклик — дори не помръдна, както бе сторила при допира на Криси.
Чувах, че някъде зад мен Родни крачи насам-натам, с което намеква, че му е студено от този вятър.
— Какво ще кажете да отидем у Мартин? — предложи той. — Живее ей там, съвсем наблизо, до онези къщи.
Внезапно Рут въздъхна и се обърна към нас.
— Честно казано, от самото начало знаех, че това е глупост.
— Разбира се — радостно потвърди Томи. — Просто се забавлявахме.
Рут раздразнено го погледна.
— Томи, бъди така добър да престанеш с твоето „Просто се забавлявахме“. Вече втръсна на всички.
После се обърна към Криси и Родни и каза:
— Не исках да казвам на никого, когато го чух за първи път от вас. Но трябва да разберете нещо много просто: това е безнадеждна работа. Те никога, ама никога не избират такива жени за модели. Помислете си само: от къде на къде такава жена би се съгласила да я копират? Всички го разбираме, но не искаме да си го признаем. Не, ние не сме моделирани от този вид…