Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
— Рут! — решително я прекъснах аз. — Рут, престани.
Ала тя продължаваше:
— Всички го знаем. Ние сме копирани от измета на обществото. От наркомани, проститутки, пияници, скитници. Може би дори от затворници, само да не са психопати. Ето от кого сме произлезли. Щом го разбираме, защо да не го кажем на глас? От жена като тази? Хайде де! Да, Томи, ти имаш право. Ние просто се забавлявахме. Приятно е да си въобразиш, че си някой важен човек. А възрастната жена в ателието, нейната приятелка — за какви ни взе? За студенти, които изучават изкуство? Мислите ли, че изобщо щеше да ни заговори, ако знаеше какви сме всъщност? Щеше ли да ни отговори, ако я бяхме попитали: „Извинете, моля, случайно да знаете дали приятелката ви не е била клонирана?“ Направо щеше да ни изхвърли на улицата! Ясно ни е като бял ден, защо тогава да мълчим? Искате да търсите своето „възможно аз“, и то напълно сериозно? Ами търсете го в помийната яма. В отходния канал. В боклукчийските кофи, откъдето сме произлезли всички ние.
— Рут.
Гласът на Родни бе твърд и в него се четеше предупреждение.
— Стига толкова. Да забравим и да отидем у Мартин. Днес той има почивен ден. Забавен е, ще ти хареса.
Криси прегърна Рут с една ръка.
— Наистина, Рут, хайде да отидем.
Рут се изправи и Родни тръгна.
— Вие вървете — обадих се тихо аз. — Аз няма да дойда.
Рут се обърна и ме погледна.
— Ето на. Сега кой е разстроен, а?
— Не съм разстроена. Просто понякога говориш такива неща, че кожата ти да настръхне.
— Ето кой се е разстроил! Горката Кати! Не обича истината, и туй то!
— Не е там работата. Не искам да ходя на гости у помощник. Не бива да ги посещаваме, при това дори не го познавам.
Рут сви рамене и двете с Криси се спогледаха.
— Какво пък — каза тя. — Не виждам никаква причина да ходим все заедно. Ако малката госпожичка не желае да дойде с нас, да не идва. Да си поседи самичка.
Тя се наведе към Криси и произнесе с театрален шепот:
— Така е най-добре, когато Кати не е в настроение. Оставяме я сама и постепенно всичко идва на мястото си.
— В четири бъди при автомобила — обърна се към мен Родни. — Иначе ще се наложи да се прибираш на автостоп. — Замълча и се усмихна. — Е, хайде, Кати, не се цупи. Тръгвай с нас.
— Не, вие вървете. Аз не искам.
Родни сви рамене и се отправи към дома на Мартин. Рут и Криси го последваха, ала Томи не помръдна от мястото си. Едва когато Рут отправи изумен поглед към него, той каза:
— Ще остана с Кат. Ако ще се разделяме, аз оставам при Кат.
Рут го изгледа с негодувание, обърна се и тръгна. Криси и Родни го погледнаха объркано, после продължиха по пътя си.
Глава петнайсета
Ние с Томи се облакътихме на перилата и се загледахме в пейзажа, докато останалите не се скриха зад ъгъла.
— Празни приказки — обади се накрая той.
Млъкна, после додаде:
— Човек говори така, когато се съжалява. Приказки. Никога не съм чувал настойниците ни да говорят така.
Аз тръгнах в посока, противоположна на онази, в която бяха тръгнали другите и нямах нищо против, когато усетих, че Томи върви до мен.
— Не се огорчавай — продължаваше той. — Напоследък Рут все така се държи. Изпуска парата. Дори твърдението им да отговаря на истината, дори да има поне мъничко истина в него, ние правилно й казахме: има ли някакво значение? Оригиналите, от които сме клонирани, които и да са те, нямат никакво отношение към нас. Затова няма смисъл да се огорчаваш, Кат.
— Добре — отвърнах аз и нарочно го побутнах с рамо. — Добре, добре.
Стори ми се — макар да не бях напълно сигурна в това, — че вървим към центъра на града. Мъчех се да сменя темата на разговор, ала Томи ме изпревари:
— Помниш ли магазина, в който бяхме сутринта? Докато вие скитахте между щандовете, аз търсих нещо. Нещо за теб.
— Подарък? — изненадано го погледнах аз. — Не съм сигурна, че Рут би го одобрила. Не и ако за нея не купиш по-скъп подарък, отколкото за мен.
— Нещо като подарък. Но не успях да намеря. Нямах намерение да ти казвам, но сега ми се предоставя още една възможност да опитам. Ще трябва да ми помогнеш обаче, аз не умея да пазарувам.
— Не разбирам много добре. Искаш да ми направиш подарък, но аз трябва да ти помогна да го избереш?…