Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Според мен, господарю, ще бъдете запомнен като Закрилника на Мароко.
Проблясващите очи се присвиват, докато заприличват на полумесеци. Дали в тях се чете подозрение? Не, удовлетворение.
– Закрилника, да, това ми харесва. Ще бъда запомнен като Пазителя на вярата, Бича за неверниците, Носителя на полумесеца. Освен това и като Архитекта, кралят, който е превърнал Мекнес от мърляво селце във велик имперски град. Като основоположник на бляскава династия.
Изправя се на крака и тръгва решително, в този момент гради образа си пред света. Разбира се, той вече е част от династия: Алауитите, наместниците на Пророка по линия на дъщеря му Фатима. Не казвам това. Не споменавам и страховитите му деца чудовища, открити тази сутрин в един от фургоните с храна да се тъпчат едновременно с фурми, захар и смен, отлежалото ферментирало масло, което струва почти колкото злато. Кълна се, че децата му бяха омазали лицата си с него точно защото е толкова ценно. Възрастните жени по селата взимат пестеливо по мъничка лъжичка от буркана със смен, за да глазират соса, който прибавят към празничния кускус, към сватбения тажин. Богатите и разглезените обаче нехаят за истинската стойност на нещата. Ядат до пръсване, после си вземат още малко. Емирите оставят следи от повръщано след себе си, тях обаче никога не ги наказват. Те произхождат от Исмаил, наследници са на бляскавата му династия. Кражбата беше приписана на двама нещастни роби; те бяха обезглавени за това. Алчността подтиква облечените във власт към разхищение. Те живеят, за да получават: храна, напитки, мъже, жени. Света. Апетитът им не може да бъде задоволен; празнината в злите им души не може да бъде запълнена.
Мисля за баща си как лежеше огорчен в мрака. Понякога е по-добре да не си крал.
18
От дни се намирам в пълен шок, седя в женския павилион като голяма восъчна кукла, едва търпя обкръжението си, непрестанното сврачешко бърборене, влизането и излизането на прислужници, деца, храна, не мога да си поема дъх. Вече знаех, че мъжът, чието дете нося, е страховит, но сега зърнах истинската му същност и имам чувството, че съм надникнала в бездна. Наблюдавах как с ръцете, които са ме галили, извършва чудовищни убийства. Щом затворя очи, виждам как дългите чукове се спускат надолу, наляво, надясно, забиват се в глави, смазват гърбове, ръце, крака, ребра, без никаква милост, без причина. Чиста бруталност, незадоволима жажда за кръв у мъжа, който създаде дете в утробата ми и който за мен се превърна в олицетворение на самия дявол.
Най-лошото от всичко беше да гледам Нус-Нус, проснал се по очи, просто да лежи там и да чака смъртоносния удар. Какъв ужас трябва да изпитва човек, че просто да лежи и да чака смъртта? Погледнах към Зидана, сякаш тя може да сложи край на изблика на насилие на съпруга си, една природна сила срещу друга, но бърз поглед ми беше достатъчен, за да се уверя, че очите ѝ са блеснали, свива и разпуска юмруци, сякаш с желание би се присъединила към тази сеч и сама би смазала няколко черепа.
Бях така сигурна, че ще видя как приятелят ми умира, та се срамувам да призная, че бях готова да избягам. В този момент забелязах, че протяга ръка. Загреба от кръвта на горкия човек до себе си, размаза я по главата и врата си и отново легна неподвижно. Погледът ми попадна на султана, който осакатяваше поредната си жертва. Беше обърнат с гръб, но приближаваше към Нус-Нус, неутолил жаждата си за кръвопролития, и не можех да си представя, че тази малка хитрост ще свърши работа. Султанът стигна до него, загледа се в резултата от действията си и в този момент нещо сякаш се изпари от него, като че зъл дух беше прогонен чрез екзорсизъм от тялото му, той пусна пръчката, която стискаше, хвана великия везир под ръка и двамата започнаха да разговарят най-спокойно, сякаш обсъждаха времето.