Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Великият везир приближава до осветената със свещи шатра и си пее тихичко "Ловецът и гълъбът", тази нежна и така обичана от жените в харема песен. Усещам как стомахът ми се свива от погнуса. Ето как ме заварва: безпомощен роб, чакащ да бъде прободен от стрелата му.
Най-накрая приключва с приготовленията си. Навежда се към мен.
– Е, Нус-Нус, колко приятно, нали? Само двамата сме. Исмаил мисли, че си мъртъв... ако изобщо мисли за теб. Ето че сега ми принадлежиш и мога да правя с теб каквото пожелая.
– Избутва робата ми, разголва ме и гледа каквото е останало от гениталиите ми. Хваща пениса ми в ръката си и започва да го гали злорадо.
– Хубава и чиста работа, не е ли така? И така е редно, платих за най-добрия в този занаят, да беше видял касапите на останалите, забралите разрези, инфекциите, отравянето на кръвта. Трябваше да се направи избор.
Погледът му блуждае мързеливо върху мен, наслаждава се на властта, която има над човек, който при други обстоятелства би го убил на мига.
– Причиняване на безплодие чрез премачкване с клещи на семенните канали. Или просто изрязване и на члена, и на тестисите, което е най-често прилаганата процедура при черните. Мнозина умират при този вид кастрация, а на оцелелите им е останало толкова малко, че трудно успяват да се облекчават. – Навежда се към мен. – Черния Джон носи разкошна сребърна игла с изумруд на чалмата си: вероятно си я виждал?
Виждал съм я, но просто гледам в пространството над рамото му. Усещам лукавата насмешка в гласа му при следващите му думи.
– Всъщност това не е игла: тръбичка е. Използва я, за да пикае през нея. – Стисва ме и потрепервам. – Ти извади късмет: наредих да не ти отрязват всичко – видях в теб потенциална бъдеща инвестиция.
Мъртъв! Ще те видя мъртъв, с размазана глава и ларви в кухините на очите.
– Ксенофон ни казва, че след кастрация буйните коне стават кротки и безопасно, вече не ритат и не хапят, но все още са годни да служат на армията; кастрираните кучета не губят силата си, нито ловните си инстинкти, просто вече не бягат от господарите си. Убеден съм, че същото се отнася и за хората. Отстраняването само на топките ги прави по-спокойни. Надявам се, и по-благодарни. Освен това съм чувал, че тази процедура може дори да подобри, вместо да възпрепятства сексуалните постижения; също и това, че ако кастрирането е извършено след пубертета, възможно е желанието да не се намали. А аз съм сигурен, Нус-Нус, че при добър стимул с теб можем да докажем това.
Не точно това е начинът, по който исках да сме заедно, но не можеш да ме виниш, че се възползвах от ситуацията, когато всичко се подреди така добре. Ще се насладим на приятна любовна игра, а след това ще те върнем там, където те открихме, и наистина ще размажем черепа ти. Колко жалко, че трябваше да се стигне дотук, Нус-Нус. Всичко можеше да е доста по-различно, ако ти не беше толкова... упорит. Исках единствено да те обуча в изкуството на насладата. Ти си надарено момче в много други отношения, това би завършило идеално твоята начетеност. Истинско похабяване на това прекрасно тяло.
Той вика роба, двамата ме обръщат и ме нагласят със задните части към него. Момчето е освободено и в този момент си спомням с ужас как Алис беше настанена в леглото на Исмаил първата нощ. След това чувствам ръцете му върху себе си и изведнъж се озовавам отново в пустинята, страдам от насилието, което ми е причинено, и се чувствам като в кошмар, в който ме преследва чудовище, а аз не мога да избягам...
Започва да ми се повдига и повръщам върху ярката коприна, силата на спазмите е такава, че изпръсквам дори стъклата на френските огледала.
– Срамота! – извиква с отвращение великият везир. Скача на крака и ме изритва в ребрата. Следва нов изблик и този път изцапвам обувките му, които несъмнено са скъпи. Вие като куче, рита ме отново, този път по-ниско, в червата. Успявам да почувствам болката и това е добре: пронизва ме като пречистващ огън. Усещам ефектът на лекарството да отслабва. Движа пръстите си и усещам допира на земята, в началото съвсем леко, но след това по-добре. Хайде – подканям безполезното си тяло.