Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Усмивката на Джейсън угасна. Анабет разбра, че за каквото и да мислеше, не е приятно.
— Така е — съгласи се той. — Другото място се нарича Батъри, близо е до пристанището. За последно бях там с Рейна… — Той погледна към Анабет и продължи: — Видяхме нещо в парка. Призрак или дух, който изглеждаше като красавица от американския Юг от времето на Гражданската война. Искахме да осъществим контакт с нея, но тя изчезваше всеки път, щом опитахме да я приближим. След това Рейна усети, че трябва да отиде сама при нея. Предположи, че може би духът би разговарял само с момиче. Тя отиде до духа и той наистина говори с нея.
Всички зачакаха Джейсън да продължи.
— И какво й каза? — попита Анабет.
— Рейна не ми сподели — призна си Джейсън, — но трябва да е било нещо важно. Изглеждаше разтърсена. Може би бе чула пророчество или някакви лоши новини. Но повече никога не се държа по същия начин с мен.
Анабет се замисли върху това. След срещата им с ейдолоните идеята да срещне друг призрак, не й допадна. Още повече такъв, който съобщаваше лоши пророчества. От друга страна, майка й бе богиня на Знанието, а то бе най-могъщото оръжие. Не можеше да пропуснат такъв източник на информация.
— Значи ни трябва момичешки отбор — каза Анабет. — Пайпър и Хейзъл могат да дойдат с мен.
И двете кимнаха, макар Хейзъл да изглеждаше нервна. Несъмнено бе срещала много призраци по време на престоя си в Подземния свят. Очите на Пайпър блеснаха заканително, сякаш за да кажат, че тя може да направи всичко, което бе сторила Рейна.
Анабет осъзна, че ако шестимата напуснеха кораба, Пърси щеше да остане сам с тренер Хедж. Това не бе ситуация, в която едно добро момиче би оставило гаджето си. Тя не искаше и да се отделя от Пърси, не и след дългата раздяла от шест месеца. От друга страна, той изглеждаше разстроен от срещата си с пленените морски създания. Може би имаше нужда от почивка. Тя срещна погледа му, мълчаливо задавайки му този въпрос. Той кимна, сякаш за да й каже: „Всичко е наред“.
— Значи е решено — обяви Анабет и се обърна към Лио, който оглеждаше конзолата си и слушаше тракането и скрибуцането на Фестус по интеркома.
— Лио, колко време ни остава, докато стигнем Чарлстън?
— Добър въпрос — промърмори той. — Фестус забеляза, че зад нас има огромна група орли. Далеч са и още не можем да ги видим, но се улавят на радара за далечни разстояния.
— Сигурен ли си, че са римски? — приведе се Пайпър над конзолата.
— Не, Пайпс — завъртя очи Лио, — може би са обикновено ято гигантски орли, летящи в перфектна формация. Естествено, че са римски! Предполагам, че можем да завъртим кораба и да се бием…
— Лоша идея — каза Джейсън, — така ще отпаднат всички съмнения, че сме врагове на Рим.
— Имам друга идея — каза Лио. — Ако летим право към Чарлстън, ще сме там до няколко часа. Орлите обаче ще ни стигнат и нещата ще се усложнят. Предлагам вместо това да им пуснем фалшива следа. Ще поемем по обиколния път с кораба и ще стигнем там утре сутрин…
Хейзъл отвори уста, за да възрази, но Лио вдигна ръка.
— Знам, знам. Нико е в беда и трябва да побързаме.
— Вече е 27-ми юни — каза Хейзъл. — Остават му четири дни, ако не броим днешния. След това той умира.
— Знам! Но това ще отклони римляните. И би трябвало да имаме достатъчно време, за да стигнем до Рим.
— Би трябвало, казваш… — намръщи се Хейзъл.
— Повече ли ще се зарадваш, ако кажа, че ще стигнем в последния момент? — сви рамене Лио.
Хейзъл скри лице в ръцете си и преброи до три.
— Звучи типично за наше приключение.
Анабет реши да приеме този отговор като зелена светлина за идеята.
— Хубаво, Лио. Каква точно фалшива следа смяташ да им пуснеш?
— Радвам се, че попита! — той натисна няколко клавиша, завъртя диска на конзолата и няколко пъти натисна бутона „А“ на джойстика си. Направи го много, много бързо, след което се обади по вътрешния телефон:
— Бъфорд? Докладвай, ако обичаш.
Франк отстъпи крачка назад.
— Нима на кораба има още някой? Кой е Бъфорд?
От стълбището се издигна струя пара и автоматичната маса на Лио се покатери на палубата.
Анабет не бе виждала Бъфорд често по време на пътуването. Той бе прекарал по-голямата част от времето си при двигателя. Според Лио бе влюбен в него.
Бъфорд бе трикрака маса с махагонова повърхност. Бронзовата му основа имаше няколко чекмеджета и два парни комина. Бъфорд носеше чанта, подобна на плик с писма. Тя бе вързана за единия от краката му. Той приближи руля и издаде звук като на парен локомотив.