Бягай и не бързай да се връщаш

Мари-Бел изпитателно изгледа Адамсберг, за да провери дали знае за Ева. Явно не.

— Мъжът й я биел и това продължило години — обясни тя, неспособна да устои на изкушението. — Тя избягала, но той я търси, за да я убие, представяте ли си? Защо полицията първо не убие него? Никой не трябва да знае истинското име на Ева, това е заповед на съветника и горко на любопитния, който се опита да си завре носа в тази история. Съветникът знае името й, но той има право, нали е съветник.

Адамсберг разсеяно слушаше, като от време на време хвърляше поглед към все по-безлюдния площад. Льогерн закачаше урната си на платана за през нощта. Звъненето на телефоните, което го преследваше и извън Бригадата, постепенно затихваше. Колкото по-постен бе разговорът, толкова по-успокояващо му действаше. Писнало му бе от сериозни разсъждения.

— Добре де — каза Мари-Бел, най-после решила да бъде откровена. — Заради Ева е, защото тя вече не можеше да понася мъжете, а сега сякаш се пробужда. С Дамас вижда, че съществуват и по-добри мъже от изрода, който я е пребивал. И това е добре, защото няма как, животът на жената без мъж не струва пукната пара. Лизбет не смята така, тя казва, че любовта е пълна глупост, че не заслужава и капка внимание. Разбирате ли сега?

— Тя проститутка ли е била? — попита Адамсберг.

— От къде на къде — каза Мари-Бел шокирана. — Защо говорите такива неща?

Адамсберг съжали за въпроса си. Простодушието на Мари-Бел бе по-голямо, отколкото можеше да предвиди, и толкова по-отморяващо.

— Това е от професията ви — констатира Мари-Бел огорчено. — Деформира ви.

— Май да.

— А вие вярвате ли в любовта? Позволявам си да питам наляво и надясно, защото тук мнението на Лизбет е закон.

Адамсберг не отговори и Мари-Бел поклати глава.

— Няма как — заключи тя. — С всичко, на което сте се нагледали. Но съветникът подкрепя любовта, все едно дали е глупост или не. Той казва, че е по-добре да направиш една хубава глупост, отколкото да седиш със скръстени ръце. И това е вярно за Ева. Тя се пооживи, откакто вечер помага на Дамас с касовия отчет. Само че Дамас е влюбен в Лизбет.

— Да — каза Адамсберг, забелязвайки с удоволствие, че разговорът се върти в кръг. Колкото повече се върти, толкова по-малко ще трябва да говори и по-малко ще мисли за сеяча и стотиците врати, които в този същия миг се покриваха с четворки.

— А Лизбет не е влюбена в Дамас. Така че, няма как, на Ева ще й е мъчно. На Дамас също ще му е мъчно, за Лизбет не знам.

Мари-Бел се замисли, опитвайки се да намери решение, което да задоволи всички.

— А вие — попита Адамсберг — влюбена ли сте в някого?

— О, аз — каза Мари-Бел, като се изчерви и потупа с пръст по писмото си — с моите двама братя имам достатъчно мъже, за които да се грижа.