Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Ще помисля по въпроса.
Веднъж зачекнал темата, Декамбре продължи:
— Суеверието означава лековерие. Лековерието означава манипулация, а манипулацията означава бедствие. Това е язвата на човечеството, тя е уморила повече хора от всички чуми на куп. Гледайте да пипнете сеяча, господин комисар, преди да ви изритат от службата. Не знам дали съзнава какво върши, но нанася значителна вреда на народа на Париж, като насърчава най-елементарните му инстинкти.
Адамсберг се усмихна и затвори. Замисли се. „Съзнава какво върши“. Декамбре бе докоснал нишката, която комисарят подръпваше от вчера и която вече полека бе започнал да следва. С текста на „особената“ пред очите, той отново набра Вандуслер, докато Жюстен/Воазне отваряше вратата му и мълчаливо му показваше с пръсти, че белязаните с четворки сгради са достигнали цифрата седемстотин. Адамсберг кимна и изчисли, че с това темпо ще достигнат хилядарката още преди да се стъмни.
— Вандуслер? Пак е Адамсберг. Искам да ви прочета сутрешната особена. Имате ли време? Дългичка е.
— Давайте.
Марк внимателно изслуша как Адамсберг спокойно описва предстоящото бедствие, което щеше да се стовари над града с посредничеството на младия Есален.
— Е? — каза Адамсберг, след като прочете докрай текста, сякаш правеше справка в речник. Струваше му се невъзможно във вагона от знания на Марк Вандуслер да не се съдържа отговор на загадката, поставена от новото послание.
— Марсилия — твърдо каза Марк. — Чумата пристига първо в Марсилия.
Адамсберг очакваше, че сеячът се опитва да отвлече вниманието, описвайки ново избухване на болестта, но не предполагаше, че то няма да е в Париж.
— Сигурен ли сте, Вандуслер?
— Категоричен. Става дума за акостирането на „Големия Сент-Антоан“ на 25 май 1720 година на остров Иф. Корабът е идвал от Сирия и Кипър, натоварен със заразени денкове с коприна, а екипажът му вече е бил поразен от болестта. Липсващите имена на лекарите са Песонел баща и син. Те са вдигнали тревога. Текстът е известен, епидемията също, отнесла е половината град.
— Този младеж Есален, когото лекарите са посетили, знаете ли къде е било това?
— На площад Ленш, днес площад Ланш, зад северния кей на старото пристанище. Оттам болестта се е разпространила по улица Ескал, която вече не съществува.
— И това е сигурно?
— Напълно. Марсилия. Мога да ви изпратя копие от оригиналния текст, ако ви трябва потвърждение.
— Няма нужда, Вандуслер. Благодаря ви.
Адамсберг излезе от кабинета си, разтърсен от чутото. Доближи се до Данглар, който, подобно на трийсетина други полицаи, се опитваше да овладее телефонните обаждания и да измери възходящата крива, която следваше торнадото на суеверието. Голямата зала миришеше на бира и главно на пот.
Данглар остави слушалката, отбеляза си някаква цифра, вдигна потното си чело към Адамсберг и каза:
— Скоро в града няма да остане и една кутия боя.
— Марсилия — каза Адамсберг и постави посланието пред очите му. — Сеячът отлита за Марсилия. Ще пътуваме, Данглар.
— Боже мили — възкликна Данглар, като набързо прочете текста. — Пристигането на „Големия Сент-Антоан“.
— Попадали ли сте на този пасаж?
— Да, като споменахте за Марсилия, се сетих. Не знам дали щях да го разгадая веднага.
— По-известен ли е от останалите?
— Със сигурност. Това е била последната епидемия във Франция, обаче е била жестока.
— Не е последната — каза Адамсберг и му подаде статията за болест №9. — Прочетете това и ще разберете защо до довечера няма да остане и един парижанин, който да вярва на ченгетата.
Данглар прочете и поклати глава.
— Истинска катастрофа — каза той.
— Не използвайте вече тази дума, Данглар, моля ви. Свържете ме с колегата от Марсилия, квартала на Старото пристанище.
— За квартала на Старото пристанище отговаря Масена — промърмори Данглар, който познаваше дивизионните и главните комисари в цялата страна, както и районните началници. — Свестен тип, не е грубиянин като предшественика си, когото накрая понижиха за побоищата, с които искаше да накара арабите да пропикаят кръв. Масена го замести и е човек на място.
— Толкова по-добре — каза Адамсберг, — защото ще трябва да работим заедно.