Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
Адамсберг погледна към прозореца щом се събуди и още преди да е станал. Валеше. Закри очите си с ръка и твърдо реши да се чупи от работа. Дежурният екип знаеше как да го намери, ако сеячът бе ударил през нощта въпреки засилената охрана на първоначалните двайсет и пет сгради.
След като взе душ, комисарят се изтегна облечен на леглото си и зачака с втренчен в тавана поглед и блуждаещи мисли. В девет и половина стана и си каза, че бяха победили поне на един фронт — сеячът не беше убил никого.
Тръгна за уговорената предишния ден среща с психиатъра Ферез, който го чакаше на кея край остров Сен Луи. Не му харесваше идеята да се затвори с него в кабинета му, заклещен на някакъв стол, и го бе убедил, че могат да се видят навън и да съзерцават водата, докато разговарят, Ферез нямаше навик да се подчинява на прищевките на пациентите си, но Адамсберг не му беше пациент, а колективната емоция, породена от човека с четворките, го занимаваше от самото начало.
Адамсберг отдалеч забеляза Ферез — много висок, леко прегърбен мъж под голям сив чадър, с квадратно лице, високо чело и череп, обточен с венец от бели коси, които проблясваха на дъжда. Запознал се бе с него преди две години на вечеря, чиито домакини вече не помнеше. Със своята деликатна флегматичност, сдържана приветливост и дискретна студенина, която умееше да превръща в искрено внимание, ако поискаха това от него, този човек бе променил лекото предубеждение на Адамсберг към професията на психиатъра. Комисарят бе започнал да се съветва с Ферез, когато интуицията му за човешкото функциониране достигнеше границите на медицинската компетентност.
Адамсберг нямаше чадър, поради което пристигна на срещата наквасен до кости. За убиеца и за маниите му Ферез знаеше само от пресата, затова изслуша допълнителните подробности, дадени от комисаря, без да сваля очи от него. Зад безизразната маска, използвана от лекаря по професионален рефлекс, светеше внимателен и ясен поглед, прикован в устните на събеседника му.
— На мен ми се струва — каза Адамсберг след три четвърти час говорене, по време на което лекарят не го прекъсна нито веднъж, — че трябва да се изясни защо прибягва до чумата. Не е същото, както ако би използвал някоя банална идея, позната на всички, като например…
Адамсберг замълча, за да намери точните думи.
— Като например някоя модна тема, която не би учудила никого…
Отново замълча.
Формулирането на нещата с точни думи понякога го затрудняваше, Ферез не се опита по никакъв начин да му помогне.
— Като например апокалипсиса в края на хилядолетието или някакъв фантазъм за геройство.
— Да — потвърди Ферез.
— Или пък дежурните вампирски, Христови, соларни истории. Всички те, Ферез, биха могли да служат за отчетлива самозаблуда на убиец, който не желае да се чувства отговорен за действията си. Отчетлива в смисъл на разбираема за всеки, съвременна. Човекът би се представил за Господаря на приливите. Пратеникът на слънцето или на Великия всемир и всеки веднага би разбрал, че е превъртял или се е оставил някоя секта да му промие мозъка. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Продължавайте, Адамсберг. Защо не се приютите под чадъра ми?
— Благодаря, скоро ще спре да вали. Но с тази чума сеячът излиза извън своя век. Той е анахроничен, „смешен“, както казва помощникът ми. Смешен е, защото се е изгубил във времето, защото въпросната чума се появява в нашето като динозавър в игра на кегли. Сеячът не е в играта, извън класацията е. Все още ли съм ясен?
— Продължавайте — повтори Ферез.
— Макар че, колкото и да е демодирана, чумата му успява да пробуди исторически страхове, които се оказаха далеч не така абстрактни, както би могло да се предположи, но това е друга тема. Моята тема е разминаването на убиеца с времето му, неразбираемият му избор на сюжет, на какъвто никой, абсолютно никой друг не би се спрял. И точно това неразбираемо трябва да схванем. Не казвам, че не съществуват няколко души, които из основи изучават въпроса, разбира се, от историческа гледна точка. Дори познавам един от тях. Но поправете ме, ако греша, Ферез, колкото и да е погълнат един човек от предмета на изследванията си, този предмет не би могъл дотолкова да го обсеби, че да стане двигател на серия от убийства.