Бягай и не бързай да се връщаш

— Гледайте — каза Декамбре. — Тези, които изглеждат стъписани, мръщят се и явно нищо не разбират, са нови.

— Един вид зайци — каза Адамсберг.

— Точно. А тези, които си приказват, клатят глави и размахват ръце, са редовни слушатели.

Декамбре отиде да помогне на Лизбет да изчисти зеления фасул, от който бяха купили цели щайги на ниски цени, а Адамсберг влезе във „Викингът“ и се пъхна под носа на дракара, за да се настани на масата, която вече смяташе за своя. Заложилите за изхода от корабокрушението се бяха струпали на бара и парите шумно минаваха от ръка на ръка. Списъкът с облозите се държеше от Бертен, за да няма измами. Заради божествения си произход Бертен минаваше за сигурен и неподкупен човек.

Адамсберг си поръча кафе и се загледа в профила на Мари-Бел, която с голямо усърдие пишеше писмо на съседната маса. Тя беше нежна девойка, която би била очарователна, ако устните й бяха по-ясно очертани. И тя като брат си имаше гъсти и къдрави коси, спускащи се на раменете й, но чисти и руси. Мари-Бел му се усмихна и продължи работата си. До нея младата жена, която се наричаше Ева, се опитваше да й улесни задачата. Тя не беше толкова хубава, сигурно защото й липсваше непринуденост, лицето й бе гладко и сериозно с виолетови кръгове под очите. Така Адамсберг си представяше някоя героиня от XIX век, затворена в облицованата си с дърво провинциална къща.

— Така добре ли е? Мислиш ли, че ще разбере? — попита Мари-Бел.

— Добре е — каза Ева. — Но е малко кратко.

— Да му пиша ли какво е времето?

— Може.

Мари-Бел продължи да пише, като здраво стискаше химикалката.

— „Хфана“ — каза Ева — се пише с „в“.

— Сигурна ли си?

— Мисля, че да. Дай да опитам.

Ева направи няколко опита върху отделен лист, после нерешително се намръщи.

— Не знам вече, обърках се.

Мари-Бел обърна глава към Адамсберг.

— Господин комисар — попита тя малко стеснително, — с „ф“ или „в“ се пише „хфана“?

За пръв път в живота му искаха от Адамсберг съвет, свързан с правописа, и той не посмя да го даде.

— В изречението „Но Дамас не хфана грип“?

— Изречението няма значение — тихо каза Ева, все така сведена над листа си.

Адамсберг обясни, че не разбира от правопис, и Мари-Бел като че ли се оскърби от тази новина.

— Но вие сте полицай — възрази тя.

— Това е положението, Мари-Бел.

— Аз потеглям — каза Ева, докосвайки ръката на Мари-Бел. — Обещах на Дамас да му помогна за касовия отчет.

— Благодаря — каза Мари-Бел. — Много мило, че ме заместваш. Защото с това писмо няма скоро да свърша.

— Няма нищо — каза Ева. — Това ме разсейва.

Тя безшумно изчезна и Мари-Бел веднага се обърна към Адамсберг.