Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Бягай и не бързай да се връщаш
Бягай и не бързай да се връщаш - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бягай и не бързай да се връщаш

Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:

Големи обърнати четворки са изрисувани върху тринайсет врати на апартаменти в жилищен блок. Четиринадесетата  е чиста. Кой се забавлява така? Поредната откачалка? Комисарят Адамсберг нарежда да фотографират рисунките. За всеки случай. На другия край на града бившия моряк Жос, преквалифицирал се в глашатай получава в урната за съобщения неразбираеми плашещи послания. Кой ги пише? Не след дълго се оказва, че зад цифрите и посланията стои странен сериен убиец.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 115
Перейти на страницу:

— Това е само една възможност.

— Единствената. Семейната сага съдържа чудото на оцеляването, после отмъщението и изолацията. Според нея те са се спасили от чумата, нещо повече, покорили са я. И са се гордеели с това, в което са ги упреквали.

— Така става обикновено. Кажете на някого, че е глупак, и той ще ви отвърне, че се гордее с това. Обикновен защитен рефлекс, каквото и да е обвинението.

— Призракът е това, което ги различава от другите, което им дава власт над бича божи. Ето какво неуморно се е повтаряло в семейството.

— Не забравяйте, Адамсберг, че при вашия сеяч трябва да е имало проблеми в семейството — загуба на бащата или на майката, чувство за изоставеност, откъдето произлиза огромна уязвимост. Това е най-вероятната причина, поради която момчето се е вкопчило в единствения му източник на сила — жестоката семейна слава. Несъмнено предъвквана от някой дядо. Драмите се наследяват през поколение.

— Така обаче няма да го открия в гражданските регистри — каза Адамсберг, като продължаваше да тормози тревата. — Стотици хиляди хора не са били засегнати от чумата.

— Съжалявам.

— Все едно, Ферез, помогнахте ми.

XXVI

Адамсберг тръгна по тротоара нагоре по булевард Сен Мишел, където слънцето отново се бе показало. Държеше сакото си в ръка, за да го изсуши. Не се опитваше да опровергава мнението на Ферез, знаеше, че лекарят е прав. Но така сеячът му се изплъзваше, а бе мислил, че му е почти подръка. Оставаше площад Едгар Кине, накъдето се бе отправил. Правнукът на вехтошарите от 1920 г. се намираше на площада, винаги се връщаше там. Там беше, или непрекъснато минаваше оттам въпреки опасността. В края на краищата от какво да се бои? Чувстваше се като господар и го бе доказал в момент от живота си, когато бе имал нужда от това. Нямаше да го уплашат някакви си двайсет и осем ченгета — той командваше бича божи и можеше да го възпре с едно махване на ръката. Така че двайсет и осем ченгета не бяха нищо повече от двайсет и осем птичи курешки.

А и всичко даваше основание на сеяча да се гордее. Парижани му се подчиняваха, като съвестно рисуваха талисмана по вратите си. Двайсет и осемте ченгета не пречеха на труповете да увеличават броя си. Вече четири убийства, а Адамсберг нямаше и най-малка представа как да предотврати следващото. Освен да пусне корени на това кръстовище, за да гледа — какво да гледа, и той не знаеше, и за да изсуши сакото и панталоните си.

Тъкмо стъпваше на площада, когато прозвуча гръмотевицата на нормандеца. Сега вече бе наясно със системата и побърза да се възползва от топлото ястие, като седна на масата, заета от Декамбре, Лизбет, Льогерн, меланхоличната Ева и хора, които не познаваше. Като по заповед, явно дадена от Декамбре, заговориха за всичко друго, само не за сеяча. Затова пък на съседните маси се чуваше как обсъждат точно тази тема и някои убедено подкрепяха мнението на журналиста обвинител — ченгетата ги лъжеха. Снимките със следите от удушаване си бяха чист блъф — за какви ги мислеха? За кръгли глупаци? Да бе, възразявате друг, ама ако твоите мъртви са умрели от чума, как са се изхитрили да се съблекат, преди да опънат жартиерите, и да съберат дрехите си на купчинка? Или да се заврат под камионетка? Как стават тия работи, можеш ли ми каза? На чума ли ти прилича или на убийство, а? Правилно, помисли Адамсберг и се обърна, за да огледа интелигентното и сериозно лице на много дебела жена, пристегната в блуза на цветя. Не казвам, че е просто, отвърна събеседникът й разколебан, не казвам, че е просто. Не е така, намеси се друг, сух мъж с писклив глас. И двете неща са верни. Хората умират от чума, но понеже непознатият иска това да се разчуе, ги изкарва от дома им и ги съблича, та всички да видят как стоят нещата и един вид да открехне населението. Не е някой измамник. Опитва се да помогне. Хайде бе, обади се пак жената, тогава защо не се покаже пред всички? Тия, дето така се спотайват, никога не са ми вдъхвали доверие. Спотайва се, защото не може другояче, подхвана пискливият глас, мъчително скалъпвайки теорията си. Той работи в лаборатория и знае, че са изтървали чумата, като са спраскали някоя епруветка или нещо такова. И не може да го каже публично, защото в лабораторията са им наредили да си мълчат заради населението. Правителството не си пада по разтревожено население. Затова — нито гък. Човекът се опитва да уведоми хората, без да се издава. Защо? — попита жената. — Страх го е да не му изстине мястото ли? Ако заради това не иска да проговори, нека ти кажа, Андре, че твоят закрилник е пълен нещастник.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)